Антонио Негри: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м допълване в шаблон, форматиране; форматиране: интервал, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 8:
| роден-място = [[Падуа]], [[Италия]]
| починал-място =
| националност = {{Италия}}
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
| епоха = [[Съвременна философия]]
| школа = [[Марксизъм]]
| интереси = [[Политическаполитическа философия]]
| идеи = философия на глобализацията{{·}}множество{{·}}теория за империята{{·}}конституираща власт{{·}}нематериален труд{{·}}постфордизъм{{·}}алтернативна модерност{{·}}отказ от труд
| текстове = „Empire“ (2000)<br>„Multitude“ (2004)
| образование = [[Падуански университет]]
| повлиян = [[Карл Маркс]], [[Мишел Фуко]], [[Жил Дельоз]]
| повлиял = }}
}}
'''Антонио (Тони) Негри''' ({{lang-it|Antonio Negri}}) е [[Италия|италиански]] [[философ]] [[марксизъм|марксист]].
 
== Биография ==
Роден е на [[1 август]] [[1933]] година в [[Падуа]], Италия. Съвсем млад става преподавател по теория на държавата в [[Падуански университет|Падуанския университет]]. През 1950 г. влиза в редиците на организацията „Италианска младеж за католическо действие“ (''Gioventú Italiana di Azione Cattolica''). През 1956 г. се присъединява към Международната социалистическа партия и членува в нея до 1963 година.
 
В началото на 60-те години на [[20 век]] взима участие в работата на издателската група „Червени тетрадки“ (''Quaderni rossi''), помогнала много по това време за възраждането на марксистката теория в Италия и намираща се извън сферите на влияние на официалната [[Италианска комунистическа партия|компартия]]. През 1969 г. –, заедно с Оресте Скалцоне и Франко Пиперно –, Негри основава ляворадикалната група „Работническа власт“ (''Potere operaio''). Дейността и&#768; е прекратена през 1973 г., за да се сложи начало на групата „Работническа автономия“ (''Autonomia operaia'').
 
На 7 април 1979 г. Негри, заедно с други негови съратници, е арестуван от полицията по обвинение в [[тероризъм]]. Прокурорът смята, че ''Работническа автономия'' е своеобразен „мозъчен тръст“ на левите екстремисти и е свързана с [[Червените бригади]], терористите, отвлекли и убили през 1978 г. бившия премиер-министър на Италия, лидера на партията на [[Християндемократи|християндемократите]] [[Алдо Моро]].
 
През 1983 г., докато чака присъдата си в затвора, Антонио Негри е избран за депутат в италианския парламент. Съгласно закона, депутатският имунитет му позволява да остане на свобода, докато премине неколкомесечната процедура по лишаването от имунитет. Италианският съд на първа инстанция го осъжда на 13 години затвор и в продължение на 14 години Негри се укрива от италианското правосъдие във [[Франция]], където преподава и се занимава с научна дейност. През 1997 г. доброволно се завръща в Италия и до 2003 г. лежи в затвора в Рим.
 
== Политически идеи ==
Сред централните политическите теми в трудовете на Негри са марксизмът, [[глобализация]]та, [[демокрация]]та, [[Неолиберализъм|неолиберализма]], противопоставянето на [[Капиталистическа система|капиталистическата система]], [[постмодернизъм|постмодернизма]] и други.

Философът е широко известен като съавтор на интелектуалния бестселър „Империя“ (в съавторство с [[Майкъл Харт (политолог)|Майкъл Харт]]).
 
== Избрана библиография в съавторство с Майкъл Харт ==