Помпей: Разлика между версии

През 1763 г. била намерена табела с надпис ''respublica Pompeianorum''<ref>[http://pochemy.net/?n=1214 Гибелта на Помпей]</ref><ref name="Amery" />. Едва тогава градът е идентифициран със сигурност. От [[1763]] г. става възможно разкопките да бъдат посещавани. Първите експонати са Театърът, Храмът на Изида, Херкуланската порта и къщата (вилата) на Диомед. Испанският крал [[Карлос III]] и неаполският [[Фердинанд IV]] притежавали изключителните права над откритите съкровища. На посетителите дори е било забранено да рисуват руините. Още по-неприятно за по-късните изследователи било, че двамата разпоредили унищожаването на стенописи, за да не вземе някой нещо тяхно. Едва официалният протест на [[Йохан Йоахим Винкелман]] принуждава кралските дворове да прекратят тази практика.

 

 

Голям прогрес при проучванията е постигнат, когато [[Франция|французите]] завземат Неапол през [[1799]] г., както и в периода [[1806]] до [[1815]] г., когато мястото е под [[Италия|италианска]] власт<ref name="Amery" />. Разкопките вървят планомерно и професионално, като първо е отстраняван пластът земя, лежащ над града. Имало е моменти, когато в разкопките са участвали до 700 работници. Разкрити са части от Форума, както и идващата от север главна улица ''Via Mercurio'' и водещата до Форума ''Via del Foro''. Постепенно северните и южните части на разкопките се свързват. Работи се и в посока запад-изток и са разкрити части от ''Via dell'Abbondanza''. Планираното пълно разкопаване на градската стена, което би дало цялостен поглед върху града обаче не се осъществява, тъй като през [[1815]] г. французите се изтеглят. Въпреки това, основните контури на античния град са очертани. През следващите години археолозите имат сериозни трудности, най-вече от финансов характер. Разкопките напредват бавно, но все пак по това време са разкрити значими обекти като къщите на трагичните поети и на Диоскурите.