Българска армия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 84.246.168.11 (б.), към версия на StanProg
Етикет: Отмяна
Ред 204:
 
=== Българската народна армия през 1945 – 1990 г. ===
В тоталитарната система на Народна република България [[Българска армия|армията]] има изключително важна роля като гаранция за стабилността на режима. Още след Деветосептемврийския преврат Българската комунистическа партия полага специални усилия да постави под свой непосредствен контрол въоръжените сили, преименувани на ''Българска народна армия''. Те са реорганизирани по съветски образец с прякото участие на съветски офицери, проборудвани са със съветско въоръжение и техника, ръководни позиции заемат съветски офицери от български произход, голяма част от командния състав преминава обучения в Съветския съюз, съветски преподаватели работят в български военни училища. През есента на 1949 година ръководството на БКП изпраща искане за изпращане на съветски офицер за началник на Генералния щаб, но получава отказ от съветското правителство.{{hrf|Огнянов|2008|128 – 129, 143}}
След 1945та елита на българската армия и подложен на така наречения "народен съд" и е избит. Личния състав е предимно от слабограмотни пръвърженици на тоталитарния режим и наборници. Армията е започва да се въоръжава с нискокачествените Т-34 и други доказано нискокачествени и отстъпващи технологично въоръжения. От страна производител на бойни самолети и такава притежаваща над 450 модерни български и немски изтребителя се превръщаме в опитно поле за съветските самолети които взимат повече жертви в мирно време отколкото България дава по времето на втората световна война.
 
Армията е поставена под контрола на Военния отдел на ЦК на БКП и Политическото управление в структурата на самата армия, функционират и местни военни отдели на БКП. Още през 1949 година 63% от офицерите са членове на БКП, а други 7% – на комсомола. През 1948 година е въведено обръщението „другарю“ и петолъчки на кокардите, копчетата и пагоните, от 1949 година в армията открито действат организации на БКП, през 1951 година са въведени съветските военни звания, а през следващата година парадната униформа е променена по съветски модел. Към 1950 година във въоръжените сили има около 2000 политически офицери, натоварени с индоктринацията на личния състав в духа на комунизма.{{hrf|Огнянов|2008|131 – 135}}
Самата БА не успява да потуши най дългото партизанско движение в Европа - горяните и се налага след 10 години неуспех да поиска помощ от СССР.
 
На проведено през март 1950 година голямо съвещание на политическото ръководство на армията със съветско участие е констатирано, че състоянието ѝ е незадоволително и тя „не е напълно боеспосособна“. Оборудването е недостатъчно и нееднородно, дисциплината и подготовката са лоши, офицерският щат е незает на около 40 – 45%. Тези заключения стават повод за нова чистка на офицери и засилване на ролята на политическото ръководство в армията.{{hrf|Огнянов|2008|135 – 138}}
Новото въоръжение коства на държавата значителни финансови средства и въпреки че БНБ предлага различни мерки изразяващи се в съкращения и икономии на валута, но заключението е, че и „те не са в състояние да решат цялостно въпроса за плащанията ни с капиталистическите страни през тази година. Поради това БНБ не намира друг изход от положението освен използването на златните резерви, които се намират [от 1959 г.] на съхранение в Държавната банка на СССР”.
 
[[Москва]] бързо предоставя на България танкове [[T-34]]/85, [[СУ-100]] самоходни установки, щурмови самолети [[Ил-2]] и друга нова бойна техника. Тъй като страната е съветски съюзник, тя е част от [[Източен блок|Източния блок]] и се включва във [[Варшавски договор|Варшавския договор]] като един от неговите основатели. По това време армията е разширена до над 200 000 души и стотици хиляди допълнителни войници в [[Мобилизационен резерв|резерв]]. Военната служба е задължителна. Специална защитна линия, известна като [[Крали Марко (отбранителна линия)|Отбранителна линия „Крали Марко“]], е построена по протежение на цялата граница с Турция. Тя е силно укрепена с бетонни стени и куполи на танкове Т-34, Панцер III и Панцер IV и др. По време на управлението на [[Тодор Живков]] е създаден значителен военнопромишлен комплекс, който произвежда бронирани машини, самоходна артилерия, леки стрелкови оръжия и боеприпаси, резервни части. България изнася оръжия за [[Алжир]], [[Йемен]], [[Либия]], [[Ирак]] и [[Сирия]], както и изпраща военни съветници в някои от тези страни. Военна и медицинска помощ е предоставена на [[Северен Виетнам]] по време на [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. През 70-те години на XX в. ВВС са в апогея на своята мощ, притежаващи най-малко 300 модерни бойни самолета в състава си. Обучението в Българската народна армия е изтощително дори за съветските стандарти. През [[1989]] г., когато [[Студена война|Студената война]] е към своя край, армията наброява най-малко 152 000 редовни войници. ВВС на България са получили общо над 220 изтребителя [[МиГ-21]] между [[1960]] и [[1989]], 44 [[хеликоптер]]а [[Ми-24]] и други модерни (за онова време) самолети като [[МиГ-23]], [[МиГ-25]] и [[МиГ-29]]. Доставките на бронетанково въоръжение също са в големи количества – над 1 500 танка [[Т-55]], близо 300 танка [[Т-72]], около 200 [[Т-62]], над 1 000 [[МТ-ЛБ]], около 800 [[БТР-60]] и други.
Поради ниското качество на техниката през 1989та едва 50% е била в състояние изобщо да се движи и 10% да ипълнява бойни дежурства.
 
Числеността на Българската народна армия варира в зависимост от промените в международното напрежение по време на [[Студена война|Студената война]]. Така през 1950 година военната служба е установена на 2,5 години в сухопътните войски, 3 години в механизираните части и 4 години във флота и военновъздушните сили. През 1955 година е взето решение за намаляване на армията с 18 хиляди души и военната служба е намалена на 2 години в сухопътните войски и 3 години във флота и военновъздушните сили.{{hrf|Огнянов|2008|145 – 147}}
Поради нисък интерес от трети страни към неработеща техника голяма част е нарязана и претопена.
 
Армията е въоръжена с над 2000 танка и над 2000 бойни бронетранспортьора. В Ракетни войски носят бойно дежурство: 8 комплекса [[Р-400]] (SS 23) с обсег 480 km въоръжени с още 24 допълнителни ракети всички с възможност за поставяне на ядрени глави; 50 комплекса [[Р-300]] „Елбрус“ (Scud) с възможност за поставяне на ядрени глави с обсег 300 км; неуточнен брой тактически ракетни комплекси [[9К52 Луна]] с обсег 70 km с възможност за поставяне на ядрени глави, 18 комплекса [[ОТР-21|9К79 „Точка“]] (SS21) с обсег 70 km с възможност за поставяне на ядрени глави; 26 зенитно-ракетни дивизиона въоръжени с комплексите: [[С-200]] с обсег до 240 km 10 установки с възможност за ядрени бойни глави, 10 мобилни установки [[С-300]] с обсег до 75 km, общо 20 мобилни установки [[СА-75]] „Волхов“ и [[С-75 Двина]] с обсег до 45 km, 30 мобилни установки [[С-125]] „Печора“ с обсег до 12 / 32 km.
=== Българската армия 1990 – 2018 г. ===
След 1990 г. по-голямата част от офицерския състав съставен главно от неквалифицирани партийни назначения е съкратен от служба. Ракетните войски са съкратени и оставени само работещите установки, а ВВС са редуцирани. Преминава се към назначаване на професионална армия готова да изпълнява редица граждански и военни цели. Наборната армия е отменена .
 
В състава на сухопътни войски: 3 зенитноракетни дивизиона от комплекс [[2К11 Круг]] с обсег 50 km, 20 мобилни комплекса [[2К12 Куб]] с обсег до 24 km, 24 мобилни [[9К33 Оса]] с обсег до 13 km, 20 мобилни комплекса [[9К35]] „СТРЕЛА-10СВ“ с обсег 5 km.
В периода на прехода и икономическата криза 1990 – 1998 г. БА изпитва остър недостиг на горива и материално-техническо осигуряване породено от силната политическо икономическа криза в страната. Спрени са доставките на руски резервни части за техниката. Заплащането на кадровия състав в хода на инфлацията остава над три пъти по високо от това на лекари и учители.
 
ВВС имат 45 бойни хеликоптера и над 300 модерни бойни самолета от които над 220 изтребителя. ВМФ разполага с 2 ескадрени миноносци, 3 стражеви кораба, 1 фрегата, 1 ракетна корвета, 4 подводници, 6 ракетни катера, 6 торпедни катера, 12 преследвача на подводници, общо няколко десетки – минни заградители, базови и рейдови миночистачи, патрулни кораби, десантни кораби, обслужващи кораби, катери и др.; брегови ракетни комплекси и бреговата артилерия батареи 130 mm и 100 mm водени от радиолокационни станции, морска хеликоптерна ескадрила, военноморска авиация с 10 бойни и 1 транспортна машини, парашутно-десантна и водолазна част, батальон морска пехота. Мирновременният състав на армията към 1989 г. е над 153 000, мобилизационният капацитет на България тогава, по оценка на ЦРУ, надхвърля 2,11 милиона мъже.
След 1998 г. се дава ход на т.нар. „реформа“ <ref>http://reforma.hit.bg/</ref> в армията, изразяваща се в поетапното и съкращаване и модернизиране закупени са нови бронирани коли на пехотата нови хеликоптери и транспортни самолети.
 
=== Българската армия 1990 – 20182011 г. ===
След 1990 г. по-голямата част от високо квалифицирания офицерския състав е съкратен от служба. Ракетните войски са унищожени, а ВВС и бронетанковите редуцирани до незначителни формирования, ВМФ също запада. Преминава се към назначаване на редови кадрови военнослужещи, без особени изисквания за образование и интелектуални качества. Наборната армия е заменена с наемна и щата е сведен до 34 000, каквото е било положението след Ньойският договор.
 
В периода на прехода и икономическата криза 1990 – 1998 г. БА изпитва остър недостиг на горива и материално-техническо осигуряване породено от силната политическо икономическа криза в страната. Спрени са доставките на руски резервни части за техниката. Заплащането на кадровия състав в хода на инфлацията оставастава надсимволично. Голяма част от офицерския състав е задържан на служба против триволята пътиси попод високозаплаха от товазаплащане на лекаринеустойки ивъв учители.връзка с подписвани преди обучението си декларации за 10-годишна служба.
 
След 1998 г. се дава ход на т.нар. „реформа“ <ref>http://reforma.hit.bg/</ref> в армията, изразяваща се в поетапното и съкращаване. Личният състав се демотивира чрез посочени срокове за разформироване на поделения, чрез непрекъснати кадрови трансформации свързани с промяна на изисквания за длъжност и свързаните с това несъответствия. По-голямата част от високо квалифицирания офицерския състав се освобождава от служба. Наред с това се назначават редови кадрови военнослужещи, без особени изисквания за образование и интелектуални качества.[http://www.profarmy.bg/oneofus_cond.htm#a0] Част от съкратените сержанти продължават службата си като кадрови войници, но за офицерите това се оказва невъзможно. Предвидения бюджет за реформиране се използва за непрекъсната промяна в дислокацията на частите. Останалата без поддръжка, поради липсата на материален ресурс и квалифициран състав в продължение на почти 20 години съветска бойна техника и въоръжение, в по-голямата си част вече неизправна, се препредава от все по малоброен и все по-некомпетентен личен състав. До присъединяването си към [[НАТО]], което става на [[29 март]] [[2004]] г. Българската армия разполага със следното оборудване:
* около 1 600 [[танк]]а, предимно Т-55, в по-малки количества Т-62 и Т-72.
* различни видове [[бронетранспортьор]]и, общо над 2 000;
* ракетни комплекси [[Р-300 Елбрус]] с обсег 300 km, 50 на брой. 48 заредени с бойни глави и готови за употреба;
* ракетни комплекси [[9К52 Луна]] с обсег 70 km, неизвестен брой;
* ракетни комплекси [[Р-400]] с обсег 480 km, 8 на брой с общо 24 допълнителни ракети, заредени с бойни глави и готови за употреба;
 
На [[29 март]] [[2004]] г. България се присъединява към НАТО и следва масивно съкращаване на персонал и техника. От близо 70 000 души армията е сведена до 51 000, и се предвижда поетапно да бъде намалена до 23 000 души.
Line 279 ⟶ 290:
=== Военновъздушни сили ===
{{основна|Военновъздушни сили на България}}
<gallery mode="packed" heights=" 150px" caption="Настоящо въоръжение на ВВС">
File:MiG-21 Bulgarian Air Force.jpg|[[Изтребител]]и [[МиГ-21]]
File:Bulgarian mig-29 r-27.jpg|Изтребители [[МиГ-29]]