Джовани Пико дела Мирандола: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м допълване в шаблон и биография, форматиране, вътр. препратки; форматиране: 4x кавички, 4 интервала, 6lokavica, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
Редакция без резюме
Ред 20:
| повлиял = }}
}}
'''Джовани Пико делладела Мирандола''' ({{lang-it|Giovanni Pico della Mirandola}}, {{lang-la|Ioannes Picus Mirandula}}) е [[Италия|италиански]] [[философ]], изтъкнат представител на [[ренесанс]]овия [[хуманизъм]].
 
== Биография ==
Роден е на [[24 февруари]] [[1463]] година в [[Болоня]], тогава част от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Още от малък Пико делладела Мирандола има изключителна памет и от най-ранна възраст изучава [[латински език|латински]], [[иврит]] и [[гръцки език|гръцки]]. На 14-годишна възраст постъпва в [[Болонски университет|Болонския университет]], където изкарва богословски курс. От 1479 г. живее във [[Флоренция]], където се сближава с членове от философския кръг на [[Марсилио Фичино]]. Интересът си към философията той развива във [[Флорентинска Платонова академия|Флорентинската Платонова академия]]. От 1480 до 1482 г. слуша лекции в [[Падуански университет|Падуанския университет]], където дълбоко усвоява [[Средновековна философия|средновековната философия]] и теологическите традиции. Освен с философия и богословие, той се занимава с изучаването на древни езици – [[древногръцки]], [[Арабски език|арабски]] и др. Увлича се и по мистичното учение на [[Кабала]].
 
През 1485 г. предприема пътуване до [[Париж]], където вероятно започва работа по своите „900 тезиса“ за [[религия]]та, [[философия]]та и [[мистика]]та, публикувани през следващата година, които е искал да защити на публичен диспут с най-учените и религиозни лица на [[Европа]], но папа [[Инокентий VIII]] не разрешава диспута и осъжда първо тринадесет от тезите, а след това всички 900. Въведението към тезите е прословутата му ''„Реч за достойнството на човека“'' (1486), която е щяла да бъде уводно слово към диспута.
 
Бягайки от [[Инквизицията]] през 1488 г., Джовани отива във [[Франция]], но там е хванат и заточен в една от кулите на [[Венсенски замък|Венсенския замък]]. С помощта на крал [[Шарл VIII]] и на [[Лоренцо де Медичи]] се спасява от проблеми с Църквата.
 
Малко преди смъртта си, Пико завършва съчинението си „ ''Разсъждения против астрологията'', в която той отрича астралния [[детерминизъм]] в полза на свободната човешка воля. Главният патос в това произведение е призив за отказване от врачуването (гадаенето по небесните светила и природни явления). Според Мирандола задължително трябва да се изучават и изследват действителните природни закономерности. Той въвежда теорията за математическата структура на природата и природните явления. Според Пико,него естествената магия изучава силите и действията в природата, техните отношения и взаимодействията между тях. Този трактат е оказва значително влияние на последващата натур-философиянатурфилософия и в частност на Кеплер.
 
Преди смъртта си приема [[християнство]]то от [[Джироламо Савонарола]].
Ред 42:
 
== Съчинения ==
[[File:Ioannis Francisci Pici principis.tif|thumbмини|160px|Opera omnia, 1601]]
* „Реч за достойнството на човека“ (1486)
* „900 тезиса“ (1486)
Ред 53:
 
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://www.mvdougherty.com/pico.htm БиблиографияPico in English: A Bibliography], compiled by M. V. Dougherty
* [http://www.cscs.umich.edu/~crshalizi/Mirandola/ Превод на английски на „Реч за достойнството на човека“]
 
{{СОРТКАТ:Мирандола, Джовани Пико дела}}
{{философия-мъниче}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Мирандола, Джовани Пико дела}}
[[Категория:Християнски философи]]
[[Категория:Италиански философи]]
[[Категория:Кабалисти]]
[[Категория:Окултисти]]
[[Категория:Ренесанс]]
[[Категория:Хуманисти]]
[[Категория:Болонски университет]]
[[Категория:Родени в Болоня]]
[[Категория:Починали във Флоренция]]