Георги Скрижовски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 19:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в Нестроевата рота на 15 щипска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 617.</ref> С малка чета<ref name="ЕПК2 264"/> участва в освобождението на Драма.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 151.</ref> Взима участие и в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година.<ref name="ЕПК2 264"/> През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е войвода на чета, извършваща диверсии в тила на противника.
След войните се установява в Ксанти, а след като градът е откъснат от България в 1919 година - в Свиленград.<ref name="ЕПК2 264"/> Член на [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство на бившата Вътрешна македонска революционна организация]] и подписва апела от 9 март 1919 г. до [[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция]]. В 1919 година става член на [[Българска комунистическа партия|БКП]]. Поддържа връзки с [[Димо Хаджидимов]].
На 11 януари 1925 година Георги Иванов Скрижовски е избран за общински съветник в Свиленград, утвърден е за такъв на 7 февруари от Хасковския окръжен съд, но не успява да присъства на нито едно заседание, тъй като на 28 февруари е застрелян от терорист на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]]. Първото заседание на новоизбрания общински съвет в Свиленград се провежда на 9 март 1925 година и започва със ставане на крака от всички общински съветници, в знак на почит към паметта на Георги Скрижовски.
Личното оръжие на Скрижовски се съхранява във фондовете на Регионалния исторически музей в Благоевград.
| |||