Балтийско море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BULGARIA24 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 58:
== История ==
[[Файл:Haupthandelsroute Hanse.png|мини|Основни търговски пътища на [[Ханза]]та.]]
[[Файл:Cap Arcona burning.jpg|мини|Корабът „[[Кап Аркона]]“ гори, след като е бил нападнат от [[Кралски ВВС|британските ВВС]] на 3 май 1945 г. Само 350 души оцеляват от 4500, които са били на борда му.]]
По време на [[Римската империя]], Балтийско море е известно като ''Mare Suebicum'' или ''Mare Sarmaticum''. [[Тацит]] в своите творби ''Agricola'' и ''Germania'' описва ''Mare Suebicum''. Наречено е на племето [[свеби]], което обитава района на морето, чиито води са слабо солени и образува ледени блокове при замръзването си през зимата. По-късно свебите мигрират на юг и оставят името си в друг район на съвременна [[Германия]], наречен Швабия. В произведението „[[Гетика]]“, [[Йорданес]] го нарича Германско море. Първата употреба на името ''Балтийско море'' ({{Lang-la|mare Balticum}}) се среща при [[Адам Бременски|Адам от Бремен]] в трактата му ''Gesta Hammaburgensis ecclesiae pontificum'' – „[[Деяния на архиепископите на Хамбургската църква]]“.<ref>Дини П. Балтийские языки. М: ОГИ. 2002 г. стр.30</ref>
През [[Ранно Средновековие|Ранното Средновековие]], [[викинги]]те от Скандинавия изграждат своя търговска империя около Балтийско море. По-късно, те водят войни за контрола над морето с [[венди|вендските племена]], живеещи на южния бряг. Викингите използват и реките на Русия за търговски пътища, като достигат дори до [[Черно море]] и южната част на Русия. Доминираният от тях период е известен още като ''Епохата на викингите''. Освен риба, морето предоставя и [[кехлибар]] от южните си брегове (днес [[Полша]], [[Русия]] и [[Литва]]). Първите сведения за залежи на кехлибар там датират от 12 век.<ref>[https://leta.st/blog/2016/07/history-of-russian-amber-1/ "The History of Russian Amber, Part 1: The Beginning"], Leta.st</ref> Крайбрежните сради традиционно изнасят дървесина, [[катран]], [[културен лен]] и кожи чрез кораби по Балтийско море. [[Швеция]] от средновековието изнася [[желязо]] и [[сребро]], докато Полша все ище има големи мини за [[сол]].
Земите на източния бряг на Балтийско море са сред последните в Европа, които са [[Християнизиране|християнизирани]]. Това накрая се случва по време на [[Северни кръстоносни походи|Северните кръстоносни походи]]: [[Финландия]] през 12 век от шведите и териториите на днешните [[Естония]] и [[Латвия]] в началото на 13 век от датчани и немци ([[Орден на мечоносците|Ливонските братя по меч]]). [[Тевтонски орден|Тевтонският орден]] поема контрол на части от южното и източното крайбрежие на Балтийско море, където основават [[Държава на Тевтонския орден|своя собствена държава]].
В периода между 8 и 14 век има голям брой [[пират]]и в Балтийско море до бреговете на [[Померания]] и [[Прусия]], а [[Виталийски братя|Виталийските братя]] държат дори [[Готланд]].
От 11 век южните и източните брегове на Прибалтика са заселени ит мигранти основно от [[Германия]], движение, наречено ''Остсидлунг'' („източно заселване“). Идват и други заселници от [[Холандия]], [[Дания]] и [[Шотландия]]. [[Полабски славяни|Полабските славяни]] постепенно са асимилирани от германците.<ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/639735/Wend Wend – West Wend]. Britannica.com</ref> Дания постепенно поема контрол над по-голямата част от балтийското крайбрежие, докато не губи по-голямата част от притежанията си след [[битка при Борнхьовед (1227)|битката при Борнхьовед]] от 1227 г.
От 13 до 16 век най-силната економическа власт в Северна Европа е [[Ханза]]та, федерация от търговски градове около Балтийско и [[Северно море]]. През 16 и началото на 17 век [[Жечпосполита]], Дания и Швеция водят войни за ''Dominium maris baltici'' – „Господство над Балтийско море“. Накрая, войната е спечелена от [[Шведска империя|Шведската империя]]. В Швеция морето се наричат по това време ''Mare Nostrum Balticum'' – „Наше Балтийско море“. Целта на шведските военни начинания през 17 век е да се направи Балтийско море изцяло шведско. Въпреки това, търговията в морето е доминирана от [[Съединени провинции|Нидерландската република]] през 17 век.
През 18 век [[Руската империя]] и [[Кралство Прусия|Пруското кралство]] стават водещите сили над морето. Загубата на Швеция във [[Великата северна война]] довеждат Русия до източното крайбрежие. Русия става и остава доминираща сила на Балтийско море. [[Петър Велики]] съзрява стратегическото значение на морето и решава да основе новата столица, [[Санкт Петербург]], при устието на река [[Нева]] близо до [[Финския залив]].
По време на [[Кримската война]], съвместен британско-френски флот напада руските крепости в Балтийско море. Бомбардират [[Свеаборг]], която пази [[Хелзинки]], и [[Кронщат]], която пази Санкт Петербург. Унищожават [[Сунд]] на [[Оландските острови]]. След обединяването на [[Германия]] през 1871 г., целият южен бряг става германско притежание. [[Първата световна война]] се води отчасти в Балтийско море. След 1920 г. Полша е отново свързана с Балтийско море чрез [[Полски коридор|Полския коридор]] и пристанището на [[Гдиня]] в съперничество с [[Свободен град Данциг|Свободния град Данциг]].
През [[Втората световна война]] Германия си връща цялото южнокрайбрежие и окупира източното, като напада Полша и Балтийските републики. През 1945 г. Балтийско море става масов гроб за отстъпващи войници и бежанци на борда на торпедирани морски превозвачи ([[Операция Ханибал]]). Потапянето на кораба „[[Вилхелм Густлоф (кораб)|Вилхелм Густлоф]]“ остава най-смъртоносната морска катастрофа в историята, в която загиват около 9000 души, след като бива торпедиран от съветска подводница. През 2005 г. екип от руски учени открива над 5000 разбити самолети, потопени кораби и други обекти, основно от Втората световна война, на дъното на морето.
След края на Втората световна война, различни държави, сред които СССР, Великобритания и САЩ изхвърлят някои от [[Химическо оръжие|химическите си оръжия]] в Балтийско море, създавайки грижи за замърсяване.<ref>[http://www.dw-world.de/dw/article/0,,3102728,00.html Chemical Weapon Time Bomb Ticks in the Baltic Sea] ''Deutsche Welle'', 1 февруари 2008.</ref> През [[Студената война]] Балтийско море разделя два противоположни военни блока: [[НАТО]] и [[Варшавски договор|Варшваския договор]]. Този граничен статут на морето ограничава търговията и пътуванията по него. Това свършва едва след края на комунизма в Централна и Източна Европа към края на 1980-те години.
След май 2004 г. Балтийско море е обградено почти изцяло от страни на [[Европейския съюз]]. Единственият район на Балтийско море, който не е част от ЕС, е [[Калининградска област]] на [[Русия]].
== Страни с излаз на Балтийско море ==
Line 73 ⟶ 94:
*[[Финландия]]}}
== По-големи острови ==
{{колони|2|*[[Готланд]]
*[[Рюген]]
| |||