Разлика между версии на „Миглена Николчина“

м
Грешки в статичния код: Грешно вложени тагове
м
м (Грешки в статичния код: Грешно вложени тагове)
 
== Семейство ==
Съпруга на [[Марин Маринов (политик)|Марин Маринов]], заместник-министър на промишлеността (при министър [[Александър Божков]]) в [[Правителство на Иван Костов|правителството]] на [[Иван Костов]] и член на бордовете на директорите на [[Кремиковци АД|Кремиковци]], назначен от Костов, отговарящ за приватизацията му,<ref>[http://money.bg/news/id_725521252 „Кремиковци“ затъва, билбордовете на агенция Имидж вдигат рейтинга му“], money.bg, 11.01.1999</ref> на [[Хебросбанк]] и на "[[Булгартабак]]". Съветник по евроинтеграцията към Министерски съвет.
 
Майка на Никола Маринов.
* 1992 – ''Човекът – утопия''. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 120 с.
* 2002 – ''Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литература''
* 1997 – ''Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева''. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 200 с. (Преведена е на английски, руски, унгарски и македонски.) <small>
** <small>2003 – {{икона|ru}} ''Значение и матереубийство. Традиция матерей в свете Юлии Кристевой'', Изд. Идея-Пресс.</small>
** <small>2004 – {{икона|en}} ''Matricide in Language: Writing Theory in Kristeva and Woolf'', Other Press (NY) [http://ec1.images-amazon.com/images/P/1590510801.01._AA240_SCLZZZZZZZ_.jpg Корица на книгата]</small>
** <small>2004 – {{икона|hu}} ''Jelentés és anyagyilkosság'', Balassi Kiado ISBN 963-506-586-8<ref>[http://www.balassikiado.hu/product.php?id_product=683 За ''Jelentés és anyagyilkosság'' на сайта на изд. Balassi Kiado]</ref> </small>
* 2012 – ''Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години'', София: Фондация „Литературен вестник“, 2012. Преведена е на английски език.
* 2014 – ''Деви, рицари, кралици. Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса.'' ИК „Жанет 45“, Пд.<ref>Ралица Георгиева, [http://www.kultura.bg/bg/article/view/22606 „Обичащата и обичаната“], рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2782), 10 октомври 2014 г.</ref>