Иван Гологанов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Интервал в заглавие на раздел Външни препратки |
|||
Ред 25:
Роден в село [[Търлис]], [[Неврокоп]]ско в свещеническо семейство. Брат е на видният български духовник и книжовник [[Теодосий Скопски]] и на архимандрит [[Никола Гологанов]]. Първоначално се нарича ''Економов'', но по-късно променя фамилното си име. Учи в [[гърци|гръцкото]] училище в родното си село. През 1853 година продължава образованието си в драмското село [[Просечен (дем Просечен)|Просечен]] при прочутия учител [[Георги Зимбилев]], а от [[1855]] година учи в централното гръцко училище в село [[Алистрат]]. Учителства в село Търлис (1856 - 1860, 1861 - 1862), където въвежда изучаването на [[български език]]. През [[1860]] година открива новобългарско училище в село [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]] - първото във [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]], където учителства до 1861 и от 1862 до 1865 г. През 1865 - 1867 година е писар и учител в манастира „[[Серски манастир|Свети Йоан Предтеча]]“, край град [[Сяр]], където игумен е чичо му [[Теодосий Гологанов (игумен)|Теодосий Гологанов]]. Участва активно в борбите за църковно-национална независимост на българите в Източна Македония, за което е преследван и затварян от [[Османска империя|османските]] власти и [[Цариградска патриаршия|патриаршисткото]] духовенство.
През 1865 година
и тракийски царе и певци. Започва да събира и записва народни умотворения, които му предоставя. Предава му и описания на няколко кази. По внушение на Веркович се заселва в село Крушево и с негова материална помощ разкрива бакалница. Наред с търговската си дейност, продължава да събира фолклорни материали и активно да участва в църковното движение.
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 - 1878 е арестуван и затворен. На 20 май 1878 година Иван Гологанов от името на [[Демирхисарска българска община|Демирхисарската българска община]] подписва [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара до Великите сили]] с искане за прилагане на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]] и неоткъсване на [[Македония (област)|Македония]] от [[Княжество България|новосъздадената българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 654-659.</ref> През годините 1879 - 1890 отново е учител в село Крушево.<ref>Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево - документи и материали. София, 2014, 72.</ref> До 1891 година е в постоянна връзка с Веркович и притежавал от него значителен брой писма, които обаче унищожил.
| |||