Дорс: Разлика между версии

| създадена = [[Лос Анджелис]]<br/>{{Флагче|САЩ}} [[Калифорния]],[[САЩ]]

| починал =

| период_на_активност = 1965–1973<br/><small>(частични събирания: 1978, 1993, 1997, 2000, 2011)</small>

| лейбъл = [[Elektra Records]]<br/>[[Rhino Records]] (компилациите)

}}

 

 

 

Музиката на Доорс от периода [[1965]]-[[1968|68]] е смесица от [[хард рок]], [[блус рок]] и [[ейсид рок]]. Създаването на групата се дължи а случайна среща между приятелите и колеги в Калифорнийския университет [[Джим Морисън]] и [[Рей Манзарек]] на Винъс бийч, [[Калифорния]] през [[юли]] [[1965]] г. Морисън казва на Манзарек, че пише песни и след насърчаване от страна на Манзарек, му изпява "[[Moonlight Drive]]". Изумен от текста Манзарек предлага да си направят група.

 

 

Доорс не са като повечето рок групи, понеже нямат басист, когато свирят на живо. Вместо това Манзарек свири баса с лявата си ръка на новосъздадения Фендер Родс бас кийборд (разновидност на електрическите пиана Фендер Родс), а с дясната си ръка свири на друг кийборд. В студийните си албуми (с изключение на първия си албум) Доорс използват басисти като Джери Шеф, Дог Лубан, [[Харви Брукс]], Кери Магнес, [[Лони Мак]], [[Лари Нечел]], [[Лирой Винегар]] и Рей Неаполитан.

[[Картинка:The Doors 1969.JPG|ляво|мини|200px]]

Много от песните на Доорс са групова композиция, като текстовете се пишат основно от Морисън и Кригър, а останалите измислят мелодията и дават предложения относно хармоничността и ритмичността (или създават цели части от песента, като например Манзарек, който сам измисля интродукцията на "[[Light My Fire]]").

 

Оказало се, че договорът е подписан точно навреме, тъй като на 21 август групата била уволнена от клуба след изпълнението на "[[The End]]". Причината била, че песента представлява виждането на Морисън за древногръцката двама "[[Едип цар]]", в която [[Едип]] убива баща си и прави секс с майка си.

 

[[The Doors (албум)|Едноименния дебютен албум]] на Доорс е записан през [[август]] [[1966]] и излиза през първата седмица на [[януари]] [[1967]]. В него са включени повечето песни от редовния им сетлист, включително 11-минутната музикална драма "The End". "[[The Doors (албум)|The Doors]]" е записан само за няколко дни, като повечето песни са одобрени от първия опит.

 

На 24 декември Доорс записват "Light My Fire" and "Moonlight Drive" на живо за Шоуто на Джонатан Уинтърс. От 26 до 28 декември групата свири в зала Уйнтърланд в Сан Франциско. В същата зала имат още две представления - на 30 и 31 декември, с които завършват година на почти непрестанни турнета.

 

[[Strange Days (албум)|Вторият дългосвирещ албум]] на Доорс прави впечатление с емоционалните си текстове и атмосфера и продължава да изследва дълбочините на ейсид рока. Финалното парче "When the Music's Over", точно като "The End" е дълго и драматично и помага да се заздрави репутацията на Морисън като шаман на рока. Освен това албумът е успешен и ражда нови класики на групата като "People Are Strange" и "Love Me Two Times".

 

През април започва записването на [[Waiting for the Sun|третия албум]] на Доорс, но то е затруднено от нарастващата зависимост на Морисън от алкохола. Наближавайки върха на славата си, Доорс изнасят много концерти, които довеждат до безумни сцени между полицията и феновете, особено на 10 май в Чикаго.

 

Доорс изнасят още девет концерта в САЩ и през ноември започват работа върху [[The Soft Parade|четвъртия си албум]]. [[1969]] г. започва с шоу в препълнената [[Медисън Скуеър Гардън]] в Ню Йорк на 24 януари и с успешен нов сингъл ("Touch Me"), който достига #3.

 

[[Картинка:The Doors in Copenhagen 1968.jpg|ляво|мини|200px]]

Първоначално на шоуто се гледа като на поредния концерт, на който Морисън е твърде пиян. Но този път е направена клеветническа рецензия в местната преса (3 март). Ексхибиционизмът на Морисън слага началото на медийна и законова вихрушка. На 5 март е издадено съдебно разпореждане за ареста на Морисън по обвинение в непристойно поведение и сквернословие, и едно след друго всички следващи представление на Доорс са отменени.

След като завършват [[Morrison Hotel|петия си албум]] и последвалото турне, кариерата на Морисън и групата е унищожена от процеса в Маями. На [[30 октомври]] [[1970]], Морисън е намерен за виновен по две обвинения - богохулство и публично показване на срамни части. Оправдан е по обвиненията в пиянство и похотливо поведение. Морисън е осъден на осем месеца арест, но го пускат, тъй като присъдата е обжалвана. Въпреки това Джим Морисън умира през [[1971]]г, когато случаят още е на дневен ред.

 

Четвъртия албум на групата "[[The Soft Parade]]" е издаден през юли 1969 и още повече отдалечава групата от първоначалното им звучене, като съдържа поп аранжировка и духови секции. Сингълът "Touch Me" е с участието на саксофониста Къртис Ейми.

 

1970 г. започва с две вечери в Дъ Фелт Форум, Ню Йорк, където групата е приета много добре.

 

Доорс изнасят два концерта в Акуериъс Тиътър (сега Ърл Керъл Тиътър) на Сънсет Булевард, Холвуд. Представленията се състоят на 21 и 22 юли 1969. Това е малко след инцидента в Маями (който е през март същата година). Те са по-спокойни и се състоят предимно блусарските песни на Доорс. Вместо Морисън да излезе с обичайното си облекло ("младия лъв" с черните кожени панталони), той излиза на сцената брадясал със спортни панталони.

 

Някои от песните от са записани и издадени в албумите "[[Absolutely Live]]" (1970) и "[[Alive, She Cried]]" (1983).

 

 

Групата продължава да изнася редовно концерти през лятото. Въпреки присъдата на Морисън от съда в Маями, групата успява да участва на фестивала Айл ъф Уайт на 29 август. Там те свирят редом до музиканти като [[Джими Хендрикс]], [[Ху]], [[Джони Мичъл]], [[Майлс Дейвис]] и [[Sly & The Family Stone]]. Две парчета от този фестивал са включени в документарния филм "[[Послание за любовта]]" ([[1995]]). През юли 1970 г, Доорс издават "[[Absolutely Live]]" - техния първи концертен албум.

 

[[File:The Doors (1971).png|мини|200px]]

Групата започва турне, което се състои само от две представления, за да промотира следващия си албум "[[LA Woman]]". Първото е в Далас, Тексас на 11 декември и минава гладко. По време на последното представление на Доорс на 12 декември 1970 г., в Ню Орлеанс, Луизиана Морисън очевидно се пречупва на сцената. По време на сета той многократно удря сцената с микрофона, докато не я унищожава. Тогава сяда и отказва да пее повече. Джон Дензмор си спомня в своята биография, как след концерта се събрали с останалите членове на групата и решили, че това е последния концерт на Доорс, поради общото мнение, че Морисън е готов да се откаже от тези изпълнения. Малко след това, привършвайки предстоящия албум, Морисън заявява, че се мести в Париж с приятелката си Памела.

 

"[[L.A. Woman]]" съдържа два хита достигнали топ 20 и е вторият по продажби на групата (повече има само дебютният им албум). Албумът се завръща към [[R&B]] звученето, въпреки че по време на репетициите Пол Ротшилд се отказва. Той смята новия албум за "коктейлна музика" той остава продуцирането на Ботник. Резултата е класически албум на Доорс. Синглите "L.A. Woman", "Love Her Madly" и "Riders on the Storm" се пускат редовно по радио станциите. По време на сешъните е заснет клип, в който групата изпълнява "Crawling King Snake". До колкото е известно това е последния клип с участието на Джим Морисън.

 

През [[1971]]г, след записването на "[[L.A. Woman]]", през март Морисън решава да се премести в Париж, заедно с приятелката си Памела Карсън. Той е посетил града предишното лято и още тогава е изкушен да се премести там.

 

Постоянно се разнасят слухове, че Морисън е инсценирал смъртта си, за да избяга от светлината на прожекторите или, че е умрял в нощен клуб и тялото му тайно е пренесено в апартамента му. Приятелят на Морисън Дани Шугарман, заявява в Книгата си "Авеню "Страна на чудесата", че при последната си среща с Памела Карсън (малко преди нейната собствена смърт), тя му е признала, че е "запознала" Морисън с наркотиците и понеже той имал страх от игли, тя му инжектирала доза, която го убила. Следователят, който го видял, не намерил следи от игли. Той обаче забелязал кръв в носа на Морисън вследствие на сърдечния удар, който е бил причинен от пиенето същата вечер и от горещата вана. Освен това се откриват следи от [[туберкулоза]]. Има странно съвпадения, че Джим Морисън умира на 27-годишна възраст, точно като [[Джими Хендрикс]], [[Джанис Джоплин]], [[Брайън Джоунс (музикант)|Брайън Джоунс]] (китарист на [[Ролинг Стоунс]]) и [[Кърт Кобейн]].

 

Останалите членове на Доорс продължават известно време напред и се замислят дали да не потърсят нов певец на мястото на Морисън. Един от евентуалните заместници е [[Иги Поп]]. Но вместо това Кригър и Манзарек поемат вокалите и издават още два албума. Записите на "[[Other Voices]]" са през лятото на 1971 (юни-август) и е издаден през октомври същата година, а записите на "[[Full Circle]]" са през пролетта на [[1972]], а албума излиза през август същата година. След това групата тръгва на турне. Двата албума се продават много по-слабо, отколкото тези с Морисън, и групата спира записите и концертите в края на 1972 г.

 

Третият албум, издаден след смъртта на Морисън, е издаден през [[1978]] г. Озаглавен е "[[An American Prayer]]" и съдържа записаната поезия на Морисън, като към нея групата е прибавила музика. Записът постига голям комерсиален успех.

 

 

 

 

 

 

През [[2001]]г, Рей Манзарек, Джон Дензмор и Роби Кригър се събират за пореден път, за да изпълнят хитовете на Доорс за поредицата на [[VH1]] "Разказвачи". С групата пеят гост музиканти като [[Иън Астбъри]] ([[The Cult]]), [[Скот Стап]] ([[Creed]]), [[Скот Уейланд]] ([[Stone Temple Pilots]]), [[Пери Фарел]] ([[Jane's Addiction]]) и Травис Мийкс ([[Days of the New]]). Шоуто е издадено на DVD.

По-късно същата година рап-продуцентът [[Кени Уест]] продуцира песен за [[Джей Зи]], наречена "Takeover" за албума му от [[2001]] г "[[The Blueprint]]". Песента заимства много от "Five To One", включително музикалния фон и вокалите на Морисън.

 

През 2002 година Манзарек и Кригър се събират и създават Доорс в нов вариант, наречен "Дъ Доорс ъф дъ 21 сенчъри" (The Doors of the 21st Century). Съставът на групата включва [[Иън Астбъри]] и Анджело Барбера (бас), който идва от групата на Кригър. На първия концерт на групата е обявено, че Джон Дензмор няма да участва, тъй като е болен от тинитус. Така първоначално на барабаните е [[Стюърт Копланд]] от [[The Police]], но след като той пада от колело и се чупи ръката, ангажиментът е отменен. Така към групата се присъединява бившият барабанист от групата на Кригър Тай Денис. Впоследствие Дензмор обявява, че не е поканен да участва в новата група. През февруари 2003 година Дензмор се опитва чрез съд да попречи на групата да използва името "The Doors of the 21st Century". Към молбата се присъединяват семействата на Морисън и Памела Карсън, но тя е отхвърлена. През май Манзарек заявява, че поканата към Дензмор е още в сила. През юли 2005 г. обаче Дензмор и семейство Морисън успяват да издействат постоянна забрана за използване на името и така принуждават групата да смени името си на "D21C". Свирят под името Riders on the Storm. Позволено им е да го използват като бивши членове на Доорс. През юли 2007 година Дензмор заявява, че няма да се присъедини към групата, ако не е водена от [[Еди Ведър]].

[[Картинка:Los Angeles (California, USA), Hollywood Boulevard, The Doors -- 2012 -- 5040.jpg|ляво|мини|200px]]

Дензмор упорито отказва да продаде правата върху песните на Доорс за телевизионни реклами (включително и оферта от [[Кадилак]] за 15 милиона долара), тъй като според него това ще опетни духа, в който са създадени.

През 2011 година участват във филмовият проект ''Re:GENERATION'','' ''записвайки песен с американския музикален продуцент и диджей Скрилекс. Това е първата песен на Дорс за 21 век, твърди Манзарек.<ref>http://www.rollingstone.com/music/news/remaining-doors-members-record-with-skrillex-for-new-documentary-20111006?link=mostpopular1</ref> Песента, наречена ''Breakn' a sweat ''е включена в четвъртия албум на Скрилекс ''Bangarang EP.''

 

* Доорс заедно с [[Grateful Dead]] и [[Джоан Без]], получават [[Грами]] за цялостен принос през [[2007]] г.

* На 28 [[февруари]] [[2007]] г, Доорс получават звезда на [[Алея на Славата|Алеята на славата]] в [[Холивуд]].

 

== Дискография ==

* ''[[Strange Days (албум)|Strange Days]]'' (октомври 1967)

* ''[[Other Voices]]'' (октомври 1971)

 

== Източници ==

{{превод от|en|The Doors|223890684}}

 

[[Категория:Музикални групи основани през 1965]]

[[Категория:Носители на Грами за цялостно творчество]]