Разлика между версии на „Фридрих Магнус фон Кастел-Ремлинген“

регимент е полк, компани – рота
(регимент е полк, компани – рота)
Фридрих Магнус следва в [[университет]]а в [[Тюбинген]]. След смъртта на баща му през 1668 г. Фридрих Магнус става управляващ граф на Кастел заедно с по-големия си брат [[Волфганг Дитрих фон Кастел-Ремлинген]] (1641 – 1709). Двамата братя разделят територията, Фридрих Магнус получава частта Ремлинген.
 
От 1671 г. Фридрих Магнус започва военна кариера и отива на френска военна служба. Той въоръжава в графството своя компанѝсобствена рота.<ref>Domarus, Max: ''Die Porträts im Schloss Rüdenhausen''. S. 36.</ref> По заповед на императора през 1673 г. той напуска френската си служба и става през 1674 г. [[полковник]]-вахтмайстер на [[Байройт (княжество)|бранденбургски-байройтски]] региментполк. Същата година той става [[католик]], за да получи по-високи служби в императорския двор.<ref>Meyer, Otto: ''Das Haus Castell''. S. 29.</ref> През 1680 г. той отива във [[Виена]] и става там императорски камерхер и полковник. Граф Фридрих Магнус участва също в турските войни. През 1683 г. той се оптличаваотличава със своя региментполк при [[Обсада на Виена|втората обсада на Виена]] (1683) и участва във всички по-големи битки. Фридрих Магнус се отличава и в испанската наследствена война и затова през 1694 г. е номиниран на [[генерал]] на кавалерията. Накрая той е императорски [[генерал-фелдмаршал]].
 
От 1703 г., различно от съпругата му, графът не живее в двореца в Ремлинген, а предпочита своя палат в Аугсбург. След смъртта на съпругата му той се жени през 1714 г. за една знатна туркиня, която пленил през походите си на [[Балкани]]те. Той умира на 17 април 1717 г. в Аугсбург и е погребан в тамошната доминиканска църква.<ref>Domarus, Max: ''Die Porträts im Schloss Rüdenhausen''. S. 36.</ref>