Отваря главното меню

Промени

м
В Панчарево и околностите му са останали и значителни следи от времето на [[Римска империя|Римската империя]]. Тогава е била построена минералната баня, която имала седем басейна. Има основание да се предполага, че както при изворите в [[София]], така и в Панчарево се е упражнявал култ към бога-лекар [[Асклепий]] и към нимфите, тъй като и на двете места са намерени отломъци от барелефите на трите нимфи. Над банята, в местността „Градище“, са намерени останки от римски постройки и от охранителна крепост, предназначени да пазят от [[варвари|варварски]] нападения подстъпите към [[София|Сердика]] и Искърския пролом, в посока [[Самоков]], но никакви по-задълбочени археологически проучвания не са правени в района.
 
Голяма част от днешните жители на Панчарево дошли от старото село, с историческото име [[Главиша]], което се намирало на срещуположния бряг на река Искър, в местността, която и до днес се нарича „Главешо-Каваците“. Това село е съществувало по време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] и достаза известен период след нашествието на турците по тези земи. Във връзка с произхода на името му се предполага, че по времето на цар [[Иван Асен V]], известен в района като ''Iасен'' (Ясен), местните жители се ползвали с известни привилегии от царската власт, в замяна на което се задължили ([[Старобългарски език|старобълг.]] ''главили'') да оказват определена подкрепа при поддръжката, охраната и снабдяването с провизии на крепостта „Урвич“ и подстъпите към нея, до която селото било с най-лесен достъп. След превземането на крепостта старото село Главиша, или както било известно още ''Царевото село'', останало встрани от единствения голям по онова време път – от София, през Горни Лозен и Пасарел, за Самоков – и често ставало обект на нападения и грабежи. Това принудило оцелелите да започнат да живеят по повелята на господарите и постепенно да напускат селото, като част от тях се заселили около устието и по бреговете на река Бистрица, където имало воденици, видня и самоков, притежавани от турци и татари, а наблизо се намирал турският чифлик. Преместването на новото място в периода [[14 век|14]]-[[16 век|16]] век било продиктувано от възможността за намиране на работа и по-голямата сигурност, тъй като района на днешно Панчарево бил по-добре охраняван от турските власти. Старото село продължило да съществува и се населявало поне до 1683/1684 г., след което в средата на [[19 век]] било унищожено напълно и на това място се заселили [[черкези]]. С това било поставено началото на днешното село с името ''Паничаръ'' или ''Панчар'', както било записвано в поменниците за дарения на Кокалянския манастир, име, което се обяснява най-вероятно с „паничкообразната“ форма на релефното му местоположение (от старобълг. ''паница'', ''паны'' и тур. ''çare'' – курорт). На новото място селяните работили [[ангария]] както на водениците, виднята и самокова по реката, така и на чифлика до банята, където намирали по-добри условия за земеделие. Местността била известна и с многото грънчари. До [[Освобождението]] селото било малко, като достига едва 150-200 жители през [[1878]] г.
 
Заради строежа на [[Панчарево (ВЕЦ)|юзината]] за столичното електрическо осветление в Панчарево дошли [[Италианци|италиански]] строители, които след завършването и останали да живеят завинаги на това място, а по-късно селото приело и бежанци от [[Македония (област)|Македония]], главно от [[Прилеп (град)|Прилепско]] и [[Костурско]]. От тях по-късно местните жители са се учили на каменоделство и други строителни дейности. През [[1900]] година до самата баня е построен двуетажен, доста приветлив хотел с ресторант на долния етаж и хубава градина отпред, а някои образовани и влиятелни за времето си хора построяват вили в Панчарево, с което селото започнало да се разраства бързо, в посока на минералните извори, а постепенно и по хълмовете, които обграждат курорта. Местността „Бахчата“, най-старата вилна зона, станала център на курортната част. Летовниците вече намирали удобни жилища за престой и техният брой се увеличавал. В една от малките вили около банята дълго време е живял [[Янко Сакъзов]], който обичал Панчарево и уединените разходки в околността.
2859

редакции