Seslav

И понеже не искам да съм празнословен, ето примери. Потребителят Alexander.angelov04 реши, че имената на всички организации трябва да са изписани на английски език. Защо? Не е ясно. Но упорито ден след ден преправяше българските имена на Френската радио и телевизия или на Конгресния център в Париж с английските им наименования (дсори не с френските!). Потребителят Rumensz пък реш, че снимките, които бях подредил по страниците, за да изглеждат те красиво, а не грозно и статично, трябва да се намъкнат в една колонка, понеже на него така му харесва. И цяла седмица ги намъкваше, а аз ги връщах в първоначалния им вид. Този сезон той пак се сети за конкурса и тръгна с главата напред към страниците за него. Но да не си помисли някой, че е хвърлил енергията си да понапише някоя нова сред многото ненаписани? Няма такова нещо. Извди лупата и почна да вандалства по готовите. Тук ще махне нещо написано, там ще турне тиренце. Не с идея да се помага, а на инат. А че е на инат си личи по историята на всички страници. Инатът му просто е изписан там. Инатът на този потребител, нахалството му са безгранични. Както и симпатията, която питаят към него онези, които са просто с една идея по-равни от останалите в тази енциклопедия. За тях той е „скъпоценния Румен“, на чиято страна застават винаги, макар официално да твърдят, че са безпристрастни. Румен ми заяви, че е упорит редактор. Чудя се къде е неговата упоритост по страниците след 1980 година, които вече трета година стоят ненаписани и защо неговата балканска упоритост се азбелязва само върху готовото и стъкменото?

Да, това, за което пиша, е просто мънинка частица от безбрежното море на Уикипедия. Да, съзнавам, че защитавайки труда си от 20-тина страници може би изглеждам смешен в очите на тези, които са сътворили 200 и повече. Но случаят е принципен и всеки, който не страда от излишна балканска упоритост, излишен балкански инат и който не смята, че българската Уикипедия трябва да се балканизира, ще ме разбере прекрасно.