Свети Теодор Тирон (Стара Загора): Разлика между версии

На мястото на параклиса е имало манастир през Средновековието, възникнал на мястото на древно езическо [[капище]] до голям лековит извор ([[аязмо]]). Счита се, че там е бил центърът на християнско средище, предполагаемо съставлявано от около 10 манастира и [[скит]]а в околностите<ref name="svetimesta">[http://svetimesta.com/Манастири/Старозагорски%20манастир-лавра Централен манастир-лавра "Св„Св.Теодор Тирон"Тирон“], svetimesta.com</ref>.

През 1894 г. новият старозагорски митрополит [[Методий Кусев|Методий]] учредява благотворителен комитет “Св„Св. Йоан Милостивий”Милостивий“, за да възстанови значението и светостта на Аязмото. С негова помощ и с подкрепата на общината се възстановява гората. Първият камък на параклиса е поставен от митрополита на 2 май 1895 г. в създадения от него парк „Аязмото“. Параклисът е наречен на името на същия светец Теодор Тирон. Методий Старозагорски е погребан непосредствено до параклиса<ref name="pravoslavieto2">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm | заглавие = Митрополит Методий Кусев – живот в дати | достъп_дата = 12 май 2013 г | труд = Списание „Домино“, брой 37, 1998 година| издател = по pravoslavieto.com}}</ref>.

Параклисът е изографисан през 1944 г. от художиците Николай Евгениевич Ростовцев и Владимир Егер. През 1949 г. благотворителният комитет е разтурен. Гората на върха е национализирана и превърната в Парк за култура и отдих “Владимир„Владимир Илич Ленин”Ленин“. Икностасът в параклиса е изписан от [[Николай Шелехов]] по благословението на [[Климент Старозагорски|митрополит Климент]] като част от курса по иконопис в духовната академия от пролетта на 1952 г. След 1989 г. параклисът е възстановен и действа<ref name="svetimesta"/>.