Радотина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+снимка
Редакция без резюме
Ред 12:
}}
 
'''Ра&#768;дотина''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[Община Ботевград]], [[Софийска област]].<ref name="cenova2005">
​{{cite book | first=Емилия | last=Ценова | title=Община Ботевград | year=2005 | location=Ботевград | publisher=Ариадна 93 | pages=35–3635 – 36}}​</ref>
 
== География ==
Селото е разположено в западната част на [[Ботевградска котловина|Ботевградската котловина]]. То се намира на 1 km от подножието на най-висока част на [[Ржана планина]], от двете страни на р. [[Рударка]]. Надморската височина на селото е 500 m.<ref name="cenova2005"/> То се намира на алтернативен път Ботевград – [[Мездра]], който се ползва при проблеми с основния през [[Скравена]] – [[Новачене (Област София)|Новачене]]. СъседниСъседните села: са [[Краево]] – 2 km на запад, [[Рашково]] – 3 km на север, [[Литаково]] – 8 km на юг и [[Гурково (Област София)|Гурково]] – 6 km на югоизток.
* Краево, 2 km на запад;
* Рашково, 3 km на север;
* Литаково, 8 km на юг;
* Гурково, 6 km на югоизток.
 
През селото минава река Рударка.
 
== История ==
По поречието на р. Бабина се развива тракийско селище. През римската епоха в района се преработва руда. Запазени са писмени сведения за Радотин от началото на XVII век, в които се споменава, че е феодално владение. В частично запазен регистър на [[войнуци]] от Врачански, Плевенски и други райони се споменава като спадащо към Ивраджа.<ref name="cenova2005"/>
== Религия ==
 
От средата на XVIII век в радотинското землище започват да се заселват и на държавна земя. През 1803 г. султан [[Селим III]] издава [[ферман]], с който живеещото разпръснато население трябва да се събере в пределите на едно селище. През 1825 г. в Радотина започва да работи „виднята“ на [[Димитраки Хаджитошев]] за преработка на руда.<ref name="cenova2005"/>
 
В 1865 г. се открива училище в къщата на Драган Илиев, което се издържа от чорбаджиите и по-заможните селяни. Те активно участват в национално-освободителните борби. Събират средства за комитетската мрежа, по-късно се записват и в Опълчението.<ref name="cenova2005"/>
 
[[Файл:Ss. Cyril and Methodius Church in Radotina, Sofia District, Bulgaria 03.jpg|мини|ляво|Църква „Св. св. Кирил и Методий“ ]]
След Освобождението в Радотина съществуват седем грънчарски работилници, две мутафчийници, три тепавици, две железаро-ковашки работилници, две даракчийници, бозаджийница и др. Развиват се кираджийството и търговията. По сведения от 1895 г. броят на населението е 1096 души. В 1896 г. в селото е построена и изографисана църквата „[[Св. св. Кирил и Методий (Радотина)|Св. св. Кирил и Методий]]“. През 1921 г. отваря врати прогимназия, в която учат деца и от Краево и Рашково. В 1925 г. е открит редовен лекарски участък.<ref name="cenova2005"/>
Селото е православно и има черква „Св. св. Кирил и Методий“, построена през 1896 г.<ref name="cenova2005" />
 
{{br}}
При преброяването на населението през 1934 г. в селото живеят 1148 души. Те са обособени в 270 домакинства. Общата мера възлиза на 19807,2 декара. Населението отглежда най-вече едър рогат добитък. В края на 1920-те и началото на 1930-те години в Радотина има две кооперации – кредитна и потребителска. През 1930 г. по настояване на местните хора и с тяхна помощ е поставено началото на строителство на водопровод. Започва да се прилага заснетия и утвърден същата година регулационен план на селото.<ref name="cenova2005"/>
 
Отворени са нови улици, а старите са изправени и разширени. През 1927 г. е открита телефонна линия. В края на 1940-те години препитание осигуряват както земеделието и животновъдството, така и функциониращите мелница, содолимонадена фабрика, кръчма, касапница и два дараци.<ref name="cenova2005"/>
 
Към декември 1954 г. населението наброява 840 души. През 1950-те години е открита лятна детска градина.<ref name="cenova2005"/>
 
== Културни и природни забележителности ==
Празникът на селото (съборът) се прави на Панталей, което се пада през месец август.
Line 35 ⟶ 41:
 
[[Връх Радотина]] на [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]] е наименуван на село Радотина.<ref>[http://apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика.] [[Комисия по антарктическите наименования]]. София, 2015.</ref><ref>[https://data.antarctica.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=138081 Mount Radotina.] SCAR Composite Antarctic Gazetteer.</ref>
 
 
== Източници ==
<references />
{{Reflist|refs=
<ref name="cenova2005">
​{{cite book | first=Емилия | last=Ценова | title=Община Ботевград | year=2005 | location=Ботевград | publisher=Ариадна 93 | pages=35–36}}​</ref>
 
}}
== Външни препратки ==
{{reflist}}
Line 50 ⟶ 52:
{{Обекти в община Ботевград}}
[[Категория:Села в Софийска област]]
{{Мъниче селища в България}}