Разлика между версии на „Никифор Никифоров (генерал-майор)“

допълнение по източниците
м (StanProg премести страницата „Никифор Никифоров (офицер)“ като „Никифор Никифоров (генерал-майор)“ без пренасочване: има други офицери с това име)
(допълнение по източниците)
{{друго значение|генерал-майора|генерал-лейтенанта и политик|Никифор Никифоров}}
 
{{Военно лице
{{Биография инфо
| име = Никифор Никифоров
| портрет = =
| портрет-описание = =
| px прякор =
| място на раждане = [[Елена]], [[Княжество България]]
| описание = български генерал
| роден-място на смърт = [[ЕленаСофия]], [[КняжествоНародна република България]]
| преданост =
| починал-място = [[София]], [[Народна република България]]
| подпис въоръжени сили =
| години на служба = 1909 – 1943
| звание = Генерал-майор
| войсково поделение =
| командвания =
| войни =
| битки =
| награди =
| родства =
| по-късна работа =
| подпис =
| портал =
| общомедия =
}}
 
'''Никифор Йорданов Никифоров''' е български офицер, [[генерал-майор]].
'''Никифор Йорданов Никифоров''' (среща се и като ''Юрданов'') е [[Българска армия|български офицер]], [[генерал-майор]] и юрист, офицер от [[Балканската война|Балканската]] (1912 – 1913) и [[Междусъюзническата война]] (1913), командир на рота и адютант на [[Шестнадесети пехотен ловчански полк|16<sup>-и</sup> пехотен ловчански полк]] през [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) и началник на Военносъдебната служба (1934).
 
== Биография ==
Никифор Никифоров е роден на 21 февруари 1890 г. в [[Елена]]. Постъпва във [[Военното на Негово Величество училище]] и завършва през 1909 г. с 29<sup>-и</sup> випуск, като на 22 септември е произведен в чин [[подпоручик]]. Взема участие в [[Балканската война|Балканската]] (1912 – 1913) и [[Междусъюзническата война]] (1913) и през 1915 г. е произведен в чин [[поручик]]. Служи в [[Дванадесети пехотен балкански полк|12<sup>-и</sup> пехотен балкански полк]].
Роден е на 21 февруари 1890 г. в [[Елена]]. През 1909 г. завършва Военното училище в София. Служи в [[дванадесети пехотен балкански полк]] и [[шестнадесети пехотен ловчански полк]]. През 1921 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет. От 1922 до 1926 г. е следовател във Военно-съдебната част. Между 1926 и 1933 г. е председател на Военни съд в Русе. От 1930 г. е постоянен член на Военнокасационния съд, а от 1933 г. и негов председател. През 1934 г. е началник на Военносъдебната служба. В периода 1934 – 1940 г. е председател на българската асоциация Рьорих. От 1939 г. до 1943 г. е съветски агент под псевдонима „Журин“ в разузнавателна група на д-р [[Александър Пеев (политик)|Александър Пеев]].<ref>[http://forum.boinaslava.net/showthread.php/6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8/page12?p=287783&viewfull=1#post287783 Кратка биография на Никифор Никифоров]</ref> Разкрит и уволнен от армията през 1943 г. Умира на 15 февруари 1971 г. в София. Награждаван е с орден „Народна Република България“, І степен.
 
По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) поручик Никифор Никифоров е полкови адютант на [[Шестнадесети пехотен ловчански полк|16<sup>-и</sup> пехотен ловчански полк]], за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с [[За храброст|Военен орден „За храброст“]], IV степен, 2 клас<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_40_1_221_16.jpg ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 16]</ref>, като наградата е променена със заповед № 905 от 1917 г. по Действащата армия на Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_40_1_221_348.jpg ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 348]</ref> По-късно служи като командир на рота от същия полк, за която служба през 1918 г. е награден с [[Свети Александър (орден)|Орден „Св. Александър“,]] V степен, с мечове в средата<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_40_1_452_246.jpg ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 246]</ref>, която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_1_4_2_254_gr%7C255.jpg ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 254 – 255]</ref>. На 20 юли 1917 г. е произведен в чин [[капитан]].
 
През 1921 г. завършва [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийския университет]]. След войната служи във Военното училище, с Министерска заповед (МЗ) № 27 от 1922 г. е приведен в съдебното ведомство. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин [[майор]], между 1926 и 1933 г. е председател на Военни съд в Русе, като на 30 януари 1927 г. е произведен в чин [[подполковник]]. Със МЗ № 87 от 1930 г. е назначен за постоянен член на военнокасационен съд. На 1 юли 1931 г. е произведен в чин [[полковник]], с МЗ № 90 от 1933 г. е назначен за председател на военнокасационния съд, след което с МЗ № 105 от 1934 г. и с МЗ № 114 от 1936 г. е назначен за началник на военносъдебната служба. В периода 1934 – 1940 г. е председател на българската асоциация Рьорих. От 1939 г. до 1943 г. е съветски агент под псевдонима „Журин“ в разузнавателна група на д-р [[Александър Пеев (политик)|Александър Пеев]]. Разкрит е и през 1943 г. е уволнен от служба.
 
[[Категория:НосителиКавалер е на съветския орден „Червено знаме“ и на орден „Народна република България“, I степен]].<ref>Недев, с. 299</ref>
 
Генерал-майор Никифор Никифоров умира на 15 февруари 1971 година.
 
== Семейство ==
Никифор Никифоров е женен с 2 деца.
 
== Военни звания ==
* [[Полковник]] (1 юли 1931)
* [[Генерал-майор]] (6 май 1937)
 
== Образование ==
* [[Военно на Негово Княжеско Височество училище]] (до 1909)
* [[Софийски университет]] (до 1921)
 
== Награди ==
* [[За храброст|Военен орден „За храброст“]], IV степен, 1 клас (1917)
* [[Свети Александър (орден)|Орден „Св. Александър“,]] V степен, с мечове в средата (1918/1921)
* [[Червено знаме (орден, СССР)|Орден „Червено знаме“]], СССР
* [[Народна република България (орден)|Орден „Народна република България“]], I степен
 
== Бележки ==
<references />
 
== Източници ==
{{Генерали от Третото българско царство}}
* {{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 3 и 4 | page = 327}}
{{Портал Военна история на България}}
* {{cite book | last = Недев | first = Недю| title = Тайната война или летопис за д-р Александър Пеев и генерал Никифор Никифоров | publisher = [[Народна младеж]] | location = София | year = 1984}}
 
{{Портал |Военна история на България}}
 
{{СОРТКАТ:Никифоров, Никифор}}
[[Категория:Генерал-майори от Царство България]]
[[Категория:Български юристи]]
[[Категория:Двадесет и девети випуск на военното училище в София]]
[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]]
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]
[[Категория:Български военни дейци от Втората световна война]]
[[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]]
[[Категория:Български юристи]]
[[Категория:Разузнавачи]]
[[Категория:Родени в Елена]]
[[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]]