СпоредОще преданияот старото селище Рударе сеантичността е намиралоимало между селата Гурково и Новачене,заселници в местността „Понгьово поле“ до брега на река „Боговина“. <ref name="Тодоров">{{cite book |title= Историярайона на Гурково |last= Тодоров |first= Васил |authorlink= |coauthors= |year= 2001 |publisher= Ариадна 93 |location= Ботевград |isbn= 954-90986-1-3 |pages= 15 -16 |url= |accessdate=}}</ref>. Още от античността е имало заселници, свидетелство за което са надгробните могили в „Андреев мекаш“ и „Кундова ливада“. Местността е известна сред населението като „Митиризите“.<ref name="Тодоров"/>
Според краеведитепредания старото селище Рударе се е намирало между селата Гурково и Новачене, в местността „Понгьово поле“ до брега на река „Боговина“. <ref name="Тодоров">{{cite book |title= История на Гурково |last= Тодоров |first= Васил |authorlink= |coauthors= |year= 2001 |publisher= Ариадна 93 |location= Ботевград |isbn= 954-90986-1-3 |pages= 15 -16 |url= |accessdate=}}</ref> През ХV век Рудар е [[хас]] с 54 домакинства. Предполага се, че на това място е съществувало селище от времето на [[Второ българско царство|Второто българско царство]]. Според някои изследователи Рудар изчезва, след като в съседство, на мястото на днешно Гурково се настаняват [[юруци]], започнали да обсебват имотите на жителите на околните села.<ref>Мичев, Михаил. Изчезнали селища в Предбалканската зона на Врачанско и Ботевградско селотопрез ХV-ХІХ вес, Известия на историческото дружество, к ХХХVІ, 1984, с. 43-44, 47.</ref> Началото на днешното село е създаденопоставено чрез заселванезаселването на тези тюркски семейства и първоначално носи името Юруклер<ref>{{cite book |title= Ботевград през годините |last=Влайкова |first=Симеонка |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= |location= |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref>. До [[1884]] година името на селото е Уруците.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.</ref> [[Юруци]]те са тюркска етническа група, обитавала от XIV до XX век главно планински области в [[Мала Азия]], [[Тракия]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Епир]]. Смята се, че те произлизат от огузите. Те са мюсюлмани и говорят турски език, като основното им разграничение от турското население е номадският им начин на живот. <ref>Ценова, Емилия. Община Ботевград, с. 23 – 24</ref> През 1876 г. в селото са погребани отрязаните глави на някои от загиналите в боя при Рашов дол Ботеви четници.
През 1860 г. е отворено училище за българското население, което се е помещавало в частни къщи.
