Тверска област: Разлика между версии

На територията на Тверска област са разположени едни от най-старите руски градове. Най-старият е град [[Торопец]], който възниква през 1074 г. През ХІІ в. възникват градовете: [[Бежецк]] (1137 г.), [[Торжок]] (1139 г.) и [[Твер]] (1180 г.). През ХІІІ в. – [[Зубцов]] и [[Ржев]] (1216 г.), [[Кашин]] (1238 г.) и [[Старица (град)|Старица]] (1297 г.). През ХІV в. – [[Бели (град)|Бели]] (1359 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: [[Вишний Волочок]] и [[Осташков]] (1770 г.), [[Калязин]] (1775 г.), [[Весегонск]] и [[Красни Холм]] (1776 г.). Останалите 9 града в областта са признати за такива през ХХ в. През 1796 г. е създадена '''Тверска губерния''', която просъществува до 1928 г., когато е поделена между новосъздадените Московска област и Западна област. На 20 януари 1931 град [[Твер]] е преименуван на град Калинин, а на 29 януари 1935 г. от части на Московска област и Западна област е създадена '''Калининска област'''. На 17 юли 1990 г. е възстановено старото име на град Калинин – град [[Твер]], а зеднозаедно с него е преименувана и Калининска област на '''Тверска област'''.

Климатът е умереноконтинентален, но поради удължеността на областта от югозапад на североизток континенталността му нараства. Средна януарска температура от -8,5°С на югозапад до -10,5°С на северозитоксевероизток и съотвенасъответна средна юлска температура от 17°С до 18°С. Годишно количество на валежите е 550 – 750 mm. Западната част на областта се отличава с малко по-мека зима и повишено увлажняванеовлажняване. Продължитилнжстто но вегетационния период (минимална данонощнаденонощна температура 5°С) е 120 – 133 денонощия.

На територията на Тверска област протичат над 800 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 17 хил.km и те принадлежат към три водосборни басейна: на река [[Волга]] (колооколо 90% от територията на областта), вливаща се [[Каспийско море]], а останалите 10% принадлежат към водосборните басейни на реките [[Нева]] и [[Западна Двина]], вливащи се в [[Балтийско море]]. Основна река в областта е [[Волга]], която води началото си от Осташковски район и протича с част от горното си течение на протежение от 685 km. Нейни основни притоци са: леви – Селижаровка, Тма, Тверца, Медведица, Кашинка, Молога; десни – Вазуза, Шоша, Нерл. Към басейна на река [[Нева]] принадлежи река Мста, която протича в северозападната част на областта с част от горното си течение и се влива в езерото [[Илмен]]. На запад и югозапад протича река [[Западна Двина]] с част от горното си течение, заедно с левия си приток Межа. Реките се характеризират с малък наклон и ниска скорост на течението. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2522/Тверская_область «Вода России» – Тверска област</ref>

На територията на Тверска област са разположени над 3500 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1850 km², като половината от тях са площ по-голяма от 10 дка. На запад и северозапад широко са разпространени ледниковите езера и значително количество речни (преградни) езера. Срещат се още карстови и крайречни езера, разположени по заливните тераси на по-големите реки. Най-голямото езеро в Тверска област е [[Селигер]], а други по-големи са: Стерж, Вселуг, Пено, Волго, Кафтино, Сит, Великое, Верестово, Шлино и други. Много от естествените езера са изкуствено преградени и са превърнати във водохранилища. Най-големите изкуствени водоеми са Верхневолжското, Иванковското, Рибинското и Угличкото водохранилища по река [[Волга]], Шлинското и Вишневолоцкото водохранилища в басейна на река Мста и ВазуззкотоВазузкото водохранилище на река Вазуза. Блатата и заблатените земи заемат 4653 km², 5,53% от територията на областта. Тук са разположени две от най-големите блатни системи в [[Европа]] – Верхневолжския водно-блатен комплекс в басенабасейна на [[Волга]] и Жарковско-Свитската блатна система в басейна на [[Западна Двина]].<ref name="water"></ref>

Горските масиви даематзаемат около 3 млн. ха (36% от територията на областта), като най-залесени (50 – 70%) са гозападнитеюгозападните и северозападни райони на областта. Запасите от дървен материал се оценяват на над 300 млн. m³. Над половината от горите са иглолистни (бор, смърч), но широко са разпространени и широколистни видове (бреза, осика), като на места се срещат дъб и липа. Ливадите и пасищата заемат около 2 млн. ха и са разпространени основно по долините на реките.<ref name="bse"></ref>