Пантеон на възрожденците: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
| номер =[[Image:Opoznai-bg.gif|20px|]] '''50'''
| печат = има
| лятно = 9.00
| почивни-лятно = {{Br}}петък, събота
| зимно = 9.00
| почивни-зимно = {{Br}}неделя, понеделник
| директор = Доц. д-р Николай Ненов
| адрес = Пл.
| телефон = 082/82-09-98
| страница = [http://www.museumruse.com/expositions/panteon_bg.htm Пантеон на възрожденците]
}}
'''Пантеонът на възрожденците''' е национален паметник
Изграден е по проект на архитект [[Никола Николов (архитект)|Никола Николов]] и е открит на 28 февруари 1978 г. В него са погребани 39-ма известни българи, сред които [[Любен Каравелов]], [[Захари Стоянов]], [[Стефан Караджа]], [[Панайот Хитов]], [[Баба Тонка]], [[Никола Обретенов]], [[Панайот Волов]], [[Ангел Кънчев]] и др.
Почетени са 453
▲Почетени са 453-ма души — участници в [[Ботевата чета]], [[Червеноводска въстаническа чета|Червеноводската въстаническа чета]], [[Априлското въстание]] и опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността. В средата под позлатения купол е горял вечен огън, който е загасен след падането на режима на [[Тодор Живков]].
За построяването на Пантеона през 1977 г. е съборена църквата [[Всех Святих (Русе)|„Вси светии“]] в старото русенско гробище. След широка дискусия<ref>http://www.online.bg/kultura/my_html/2125/pantruse.htm</ref> през 2001 г. Пантеонът е „християнизиран“ с поставяне на кръст върху купола му, и е открит [[параклис]]ът „Св. Паисий Хилендарски“, както и музейна експозиция.
| |||