Умаяди: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Галерия: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB |
Редакция без резюме |
||
Ред 62:
С възкачването на курейша [[Халиф Усман|Усман ибн Афан]] като трети ''Предводител на правоверните,'' родствените му омаяди получават достъп до важни постове, което среща недоволството на [[Бану Хашим|хашемити]]те . През [[639]] г. омеядският първенец и защитник на [[Мека]] [[Муавия I ибн Абу Суфиян|Муавия ибн Суфян]] става управител на бившата [[римска провинция]] [[Арабско завоюване на Сирия|Палестина]], а след смъртта на [[Абу Убайда]] [[Сирия (римска провинция)|и на Сирия]]. През този период Халифатът [[Арабско завоюване на Персия|вече е покорил]] [[Сасанидска империя|Сасанидското царство]] и обект на арабската военно-политическа експанзия става [[Византия|Византийската империя]]. Енергичният Муавия показва особено усърдие в тази насока и изгражда опитна армия по [[римска империя|римски образец]] от [[Сирийска православна църква|сирийски християни]]. През 655 г. управителят на Сирия взема дейно участие в подготовката и победата на арабския флот в [[Битка на Мачтите|Битката на Мачтите]], която отваря [[Средиземноморие]]то за [[Ислям]]а.
На [[20 юни]] [[656]] халиф Усман е убит и за негов наследник е обявен [[Али ибн Аби Талиб|имам Али]]. Изборът е оспорен от Муавия и избухва първата мюсюлманска гражданска война между [[шиити]] и сунити, т.нар. ''[[Фитна]]''. Въпреки успехите на Али на бойното поле омаядът ловко подвежда чрез съдебен арбитраж четвъртия халиф да отстъпи от военно решение, с което основоположника на шиизма губи подкрепата на много от емирите си. Изоставилите Али са наречени [[хариджити]] и на [[26 януари]] [[661]] един от тях – ''Абд ал-Рахман'', убива имам Али в [[Наджаф|Куфа]].(гр.Наджаф в съвременен Ирак). Това окончателно отваря пътя на Муавия към халифата и той установява столицата на Омеядската [[теокрация]] в сирийското си седалище [[Дамаск]].
Едно от най-важните събития по време на управлението на Муавия I е записването на [[Коран]]а във вида, познат и днес. Дотогава светото писание на мюсюлманите се предава предимно устно. Писари, който са записвали думите на Мохамед, са били рядкост и са използвали най-различни видове носители – палмови листа, кости, пергаменти, папируси. Докато е бил жив халиф Омар е събирал тези записки, а след смъртта му те биват съхранявани от дъщеря му Хафса. <ref>Като цяло устното разпространение е създавало доста промени. Понякога случайно, друг път умишлено думите са били променяни. Създавали са се различни версии на Корана. Знаем, макар и да не се е запазила, че Али ибн Абу Талиб е имал своя версия на Корана имаща няколко допълнителни стиха представящи го като истинския наследник на Мохамед.</ref> През управлението на халиф Усман между арабски и неарабски мюсюлмани има напрежение, тъй като двата народа се обвиняват един друг в неверие. Проблемът е в големите различия във версиите на Корана, който те притежават. Като допълнение към това след смъртта на Хафса записките, съхранявани при нея са иззети и унищожени. Последвалото недоволство е отбелязано с бунт в края на 655 г., по време на поклонническия сезон в [[Мека]]. Ултиматум изисква свалянето на управителя на Сирия Муавия. Привидно той се съгласява и пише писмо, с което се отказва от властта си. Когато делегатите си тръгват пише друго писмо, в което заповядва бунтовниците да бъдат избити. Като халиф унифицирането на Корана е първа задача за Муавия.
| |||