Чарли Чаплин: Разлика между версии

Сейнсбъри му осигурява роля в продукцията на [[Чарлс Фроман]] „Шарлок Холмс“, където играе Били в три национални турнета. Изпълнението му е толкова добре прието, че е призован в [[Лондон]], за да играе ролята заедно с оригиналния Шерлок Холмс - – [[Холис Уилям Джилет]]. На 16-годишна възраст Чаплин участва в продукцията на Уест Енд в театъра „Херцогът от Йорк“ от октомври до декември 1905 г. Той завършва последното си турне в началото на 1906 г., след повече от две и половина години<ref name="M" />.

На [[2 октомври]] [[1912]] г. младежът отива с трупата на Карно в [[САЩ]] и остава там. По време на неговите представления е забелязан от продуцента [[Мак Сенет]]. Шест месеца след второто американско турне, Чаплин е поканен да се присъедини към Нюйоркската филмова компания. Мак Сенет, който е свидетел на неговите изпълнения, смята, че той може да замести Фред Мейс, звезда на техните студиа в Кийстоун, който възнамерява да напусне<ref name="R"/>. Чарли Чаплин се срещна с компанията и подписва договор за $150 на седмица ($3,714, 2017 г.) през септември 1913 г.<ref>Federal Reserve Bank of Minneapolis Community Development Project. "Consumer„Consumer Price Index (estimate) 1800–"1800–“. Federal Reserve Bank of Minneapolis. Retrieved January 2, 2018.</ref> Пристига в [[Лос Анджелис]], където е студиото Кийстоун, в началото на декември 1913 г. Шефът му Мак Сенет първоначално изразява загриженост, че 24-годишният младеж изглежда твърде млад и не го използва в снимки до края на януари. През това време Чарли Чаплин се опитва да научи процесите на филмопроизводството. На [[2 февруари]] [[1914]] година излиза дебютния му филм „Да заработваш прехраната си“ (''Making a Living''), който не му харесва. Известният му на цял свят персонаж на малкия човек, [[бродяга]] и скитник се появява едва във втория му филм „Детски автомобилни състезания“. Сакото е тясно, шапката малка, а панталоните и обувките големи. Той прибавя мустаците за да завърши образа. Неговият персонаж също така има много характерна смешна и поклащаща се походка. Опитва се да направи предложения за филмите, в които участва, но тези идеи са отхвърлени от неговите режисьори.

==== Есаней ====

Филмовата компания Есаней в [[Чикаго]] изпраща на Чарли Чаплин оферта за $1250 на седмица с бонус от $10 000. Той се присъединява към студиото в края на декември 1914 г., където започва да събира редовни, постоянни участници, между които [[Лео Уайт]], [[Бъд Джеймисън]], [[Пади Макгуайър]] и [[Били Армстронг]]. Той скоро назначава и водеща актриса - – [[Една Първайънс]], която среща в [[кафене]] и наема заради красотата ѝ. Тя се появява в 35 филма с него в продължение на осем години. Двойката също така има романтична връзка, която продължава до 1917 г.

==== Мютюъл ====

Договорът му с Мютюъл възлиза на $670 000 годишно<ref>"C„C. Chaplin, Millionaire-Elect"Elect“. Photoplay. Chicago, Illinois, USA: Photoplay Publishing Co. IX (6): 58. May 1916. Archived from the original on 17 January 2014.</ref>, което го прави на 26 години един от най-добре платените хора в света. Високата заплата шокира обществеността и е широко дискутирана в пресата<ref>{{cite book|last=Larcher|first=Jérôme|title=Masters of Cinema: Charlie Chaplin|year=2011|publisher=Cahiers du Cinéma|location=London|isbn=978-2-86642-606-4|ref={{sfnRef|Larcher}}}}</ref>. Джон Р. Фройлер, президент на студиото, обяснява: „Можем да си позволим да плащаме на г-н Чаплин тази голяма сума годишно, защото обществеността иска Чаплин и ще му плати“.

==== United Artists и Хлапето ====

След отказа на First National за повече пари и след загриженост за евентуално сливане на компании, а и за качеството на филмите, през [[1919]] г. Чаплин решава да основе нова собствена компания „[[United Artists]]“ заедно с [[Мери Пикфорд]], [[Дъглас Феърбанкс]] и [[Дейвид Грифит]]. Споразумението е революционно във филмовата индустрия, тъй като позволява на четиримата партньори - – всички творци, да финансират лично своите снимки и да имат пълен контрол над филмите си. Чаплин бърза да започне работа с новата компания и предлага на First National да откупи договора си, но те му отказват и настояват да завърши останалите 6 филма.

Загубата на сина му плюс собствените му детски преживявания повлияват на филма на Чаплин, който превръща скитника покровител на малко момче<ref>"Independence„Independence Won: First National"National“. Charlie Chaplin. British Film Institute. Archived from the original on 24 March 2012. Retrieved 5 May 2012.</ref>. За това ново начинание той също така желае да направи повече от комедия и да остави своя белег в един променен свят. Заснемането на „Хлапето“ започна през август 1919 г. с четиригодишния [[Джеки Куган]] и е сниман в продължение на девет месеца до май 1920 г. Филмът е 68 минути, най-дългият до този момент. Справяйки се с проблемите на [[бедност]]та и разделянето на родители и деца, „Хлапето“ е един от първите филми, който прави опит за комбиниране на комедия и драма. Изиза на екран през януари 1921 г. с незабавен успех и до 1924 г. е гледан в над 50 държави.

Чаплин прекарва пет месеца в снимки на следващия си филм - – „Идеалната класа“. След пускането му на екран през септември 1921 г., той избира да се завърне в Англия за първи път от почти десетилетие. След това той работи за изпълнението на договор си, като пуска последните два филма - – през февруари 1922 г. „Ден за заплащане“ и през 1923 г. „[[Пилигримът]]“.

Бракът е нещастен и Чаплин прекарва дълги часове в студиото, за да не вижда жена си. През ноември 1926 г. Грей взима децата и напуска семейния дом. Следва горчив [[развод]], в който Грей обвинява Чарли Чаплин в [[изневяра]], [[насилие]] и извратени сексуални желания. Информацията се промъква в пресата. Чаплин съобщава, че е в нервна криза, тъй като историята се превръща в главна новина на първа страница и групи, формиращи се в Америка призовават филмите му да бъдат забранени<ref name="R" />. Стремейки се да прекратят делото без по-нататъшен скандал, адвокатите му се съгласяват на парично споразумение от 600 000 долара - – най-голямата сума, присъдена от американските съдилища по онова време.

Излизането на филма през януари 1931 г. се оказва финансов успех - – в крайна сметка брутната печалба е над $3 милиона. Британският филмов институт го цитира като най-доброто постижение на Чарли Чаплин, а критикът Джеймс Аджи говори за заключителната сцена като за „най-великото актьорско майсторство и най-високият момент във филмите“<ref>"United„United Artists and the Great Features"Features“. Charlie Chaplin. British Film Institute. Archived from the original on 6 April 2012. Retrieved 21 June 2012.</ref>. „Светлините на града“ остава любимият му филм от всичките му филми до края на живота му<ref>Vance, p. 208</ref>.

„Великият диктатор“ прекарва една година в производство и е пуснат на екрана през октомври 1940 г. Филмът генерира огромен интерес, като критик на [[Ню Йорк Таймс]] го нарича „най-нетърпеливо очакваният филм на годината“ и е един от най-печелившите филми на епохата<ref>{{cite book|last=Maland|first=Charles J.|title=Chaplin and American Culture|year=1989|publisher=Princeton University Press|location=Princeton, NJ|isbn=0-691-02860-5|authorlink=|ref={{sfnRef|Maland|(1989)}}}}</ref>. Предизвика обаче и много спорове. Чарли Чаплин завършва филма с пет-минутна реч, в която изоставя бръснарския си характер, гледа директно в камерата и се произнася срещу войната и фашизма. Това открито антивоенно проповядване задейства намаляването на популярността му. „Великият диктатор“ получава пет номинации за Оскар, включително най-добър филм, най-добър оригинален сценарий и най-добър актьор<ref>Pfeiffer, Lee. "The„The Great Dictator"Dictator“. Encyclopædia Britannica. Archived from the original on 6 July 2015. Retrieved 16 March 2013.</ref>.

Директорът на Федералното бюро за разследване [[Едгар Хувър|Дж. Едгар Хувър]], който отдавна подозира политическите привързаности на Чаплин, използва възможността да генерира отрицателна публичност за него като част от кампания за разрушаване на образа на Чаплин<ref>{{cite book|editor-last=Nowell-Smith|editor-first=Geoffrey|title=Oxford History of World Cinema|year=1997|publisher=Oxford University Press|location=Oxford|isbn=978-0-19-874242-5|ref={{sfnRef|Nowell-Smith}}}}</ref>, ФБР го представя четири обвинения, свързани с делото „Бери“. Най-сериозно от тях е предполагаемо нарушение на ''Mann Act'', който забранява транспортирането на жени през държавните граници за сексуални цели. Историкът Ото Фридрих нарича това „абсурдно преследване“ на „древен статут“. Въпреки това ако комикът е признат за виновен, той е изправен пред възможносста да лежи 23 години в затвор. В три от обвиненията липсват достатъчно доказателства, за да се стигне до съд, но процесът на ''Mann Act'' започва през март 1944 г. Чаплин е оправдан две седмици по-късно. Детето на Бери, Керъл Ан, е родено през октомври 1944 г., а делото за бащинство влиза в съда през февруари 1945 г. След два тежки съдебни процеси, Чаплин е обявен за баща на детето. Доказателствата от кръвни проби, които показват другояче, не са допуснати до съда, а съдията нарежда на Чаплин да изплати детска издръжка, докато Карън Ан не стане на 21. Медийното отразяване е повлияно от ФБР, тъй като информацията е насочена повече към клюки и Чаплин изобразен в отрицателна светлина<ref>{{Cite journal| last=Frost| first=Jennifer| title='Good Riddance to Bad Company': Hedda Hopper, Hollywood Gossip, and the Campaign against Charlie Chaplin, 1940–1952| journal=Australasian Journal of American Studies| volume=26| issue=2|pages=74–88| publisher=Australia and New Zealand American Studies Association|year=2007|authorlink=|ref={{sfnRef|Frost}}}}</ref><ref>{{cite book|last=Friedrich|first=Otto|title=City of Nets: A Portrait of Hollywood in the 1940's|year=1986|publisher=University of California Press|location=Berkeley, CA|isbn=978-0-520-20949-7|authorlink=Otto Friedrich|ref={{sfnRef|Friedrich}}}}</ref>.

Противоречието около Чаплин се увеличава, когато две седмици след приключване на делото за бащинство, той се жени за най-новото си протеже, 18-годишната [[Уна О'Нийл]] - – дъщеря на американския драматург [[Юджийн О'Нийл]]. Чаплин, на 54 г., я среща посредством филмов агент седем месеца по-рано. В своята автобиография Чаплин описва срещата с О'Нийл като „най-щастливото събитие в своя живот“ и твърди, че е намерил съвършената любов. Синът на Чаплин, Чарлз младши, съобщава, че Уна боготвори баща му. Двамата остават женени до смъртта му и имат осем деца над 18-годишна възраст: Джералдин Лий (юли 1944 г.), Майкъл Джон (1946 г.), Джозефин Хана (март 1949 г.), Виктория (май 1951 г.) , Юджийн Антъни (август 1953 г.), Джейн Сесил (май 1957 г.), Анет Емили (декември 1959 г.) и Кристофър Джеймс (юли 1962 г.)<ref name="R" />

Чаплин твърди, че съдебните дела с Бери осакатяват творчеството му и минава известно време, преди да започне отново да работи. През април 1946 г. той най-накрая започва да заснима филм, който е започнал през 1942 г. „[[Мосю Верду]]“ е [[черна комедия]], историята на френски банков чиновник Верду (Чарли Чаплин), който губи работата си и започва да сключва брак и да убива богати вдовици, за да издържа семейството си - – жена на инвалидна количка и малък син. Вдъхновението на Чаплин идва от [[Орсън Уелс]], който иска да участва във филм за френския [[сериен убиец]] Анри Дезире Ландрю. Чаплин решава, че от концепцията ще стане прекрасна комедия и плаща на Уелс $5000 за идеята.

Негативната реакция на филма до голяма степен се дължи на промените в обществения образ на Чаплин. Заедно с пораженията от скандала с Джоан Бери, той е обвинен публично, че е [[комунист]]. Политическата му активност се засилва по време на [[Втората световна война]], когато се бори за откриването на Втори фронт, за да помогне на [[СССР|Съветския съюз]] и да подкрепи различни съветско-американски приятелски отношения. Той е приятелски настроен към няколко заподозрени комунисти и присъства на мероприптия, дадени от съветски дипломати в Лос Анджелис. В политическия климат на Америка от 40-те години на миналия век подобна дейност означава, че Чаплин се смята за „опасно прогресивен и аморален“. ФБР иска да го изгони от страната и започва официално разследване в началото на 1947 г.

Въпреки че Чаплин остава политически активен в годините след провала на „Мосю Верду“, неговият следващ филм, за един забравен вадевилен комик и млада балерина в [[Лондон]], е лишен от политически теми. Филмът е силно автобиографичен, като се позовава не само на детството на Чаплин и живота на родителите му, но и на загубата на популярност в Съединените щати<ref name="L" /><ref name="R" />. В „Светлините на рампата“ участват различни членове на семейството му, включително петте му най-големи деца и неговият полу-брат Уилър Драйдън.

Чаплин решава да проведе световната премиера в Лондон, тъй като това е мястото, където се развива действието на филма. Когато напуска Лос Анджелис, той предупреждава, че няма да се върне. В [[Ню Йорк]] на [[18 септември]] [[1952]] г. той се качва на борда на ''RMS Queen Elizabeth'' със семейството си. На следващия ден главният прокурор Джеймс П. Макграрий отменя разрешението за повторно влизане на Чаплин и заявява, че ще трябва да се подложи на интервю относно политическите си възгледи и морално поведение, за да се върне отново в САЩ. Макар Макграрий да заявява пред пресата, че има доста добро дело срещу Чаплин, заключението въз основа на документите на ФБР<ref>24 часа.бг. ФБР за Чаплин: Един болшевик в Холивуд 18.02.2012 </ref>, издадени през 80-те години е, че правителството на САЩ не разполага с реални доказателства, за да предотврати повторното влизане на Чаплин. Възможно е той да е получил достъп, ако е поискал тчкъв. Въпреки това, когато Чаплин получава новините, той решава да прекъсне връзките си със Съединените щати.

Чарли Чаплин остава спорна фигура през 50-те години, особено след като получава Международната награда за мир от комунистически ръководения [[Световен съвет на мира]] и след срещите си с [[Чжоу Енлай]] и [[Никита Хрушчов]]. Той започва да снима първия си европейски филм „[[Един крал в Ню Йорк]]“ през 1954 г. включвайки няколко от последните си преживявания в сценария. Политическата сатира е насочена срещу елементи от културата на 50-те години - – включително консумативизма, пластичната хирургия и широкоекранното кино.

Чаплин създава нова продуцентска компания, Атика, и използва Шепъртън Студиос за снимки. Заснемането в [[Англия]] се оказва трудно, тъй като е свикнал със собственото си студио в Холивуд и с познато обкеъжение, а и вече няма неограничено време за финанси. Тези обстоятелства имат негативен ефект върху качеството на филма, който е пуснат на екраните през септември 1957 г. и получава смесени рецензии. Чаплин не допуска американските журналисти до премиерата си в [[Париж]] и решава да не пусне филма в [[САЩ]]. Това сериозно ограничава приходите си, въпреки че постига умерен търговски успех в Европа. „Един крал в Ню Йорк“ не е показан в Америка до 1973 г.

В Америка политическата атмосфера започва да се променя и вниманието отново се насочва към филмите на Чаплин вместо към неговите възгледи. През юли 1962 г. „[[Ню Йорк Таймс]]“ публикува редакционна статия, в която се казва, че „ние не вярваме, че Републиката ще бъде в опасност, ако на вчерашния незабравим малък скитник бъде позволено да се спусне по парапета на параход или самолет в американско пристанище“. През същия месец му е дадена почетна докторска степен от университетите в Оксфорд и Дърам. През ноември 1963 г. театър „Плаза“ в [[Ню Йорк]] започва серия от филми на Чаплин, сред които „Мосю Верду“ и „Светините на рампата“, които пoлучаватполучават отлични рецензии от американските критици. През септември 1964 г. се появяват мемоарите на Чаплин „Моята автобиография“, над които той работи от 1957 г. насам. Книгата е от 500 страници и се фокусира върху ранните години и личния му живот и се превръща в световен [[бестселър]], въпреки критиките към липсата на информация за неговата филмова кариера.

Чаплин претърпява поредица от незначителни [[инсулт]]и в края на 60-те години, което бележи началото на бавен спад в здравословното му състояние. Независимо от неуспехите, той скоро написва нов филмов сценарий „Чудачката“ - – история за крилато момиче от [[Южна Америка]], което е отвлечено и продавано в Лондон. Филмът е подготвян за неговата дъщеря Виктория. Но крехкото му здраве предотвратява реализацията на проекта. В началото на 70-те години Чаплин се съсредоточава върху пускането на старите си филми, включително „Хлапето“ и „Циркът“. През 1971 г. е назначен за командир на Националния [[орден на почетния легион]] на филмовия фестивал в Кан. През следващата година е отличен със специалната награда на Филмовия фестивал във Венеция.<ref name="R" /> През 1972 г. Академията за филмови изкуства и науки предлага на Чарли Чаплин почетна награда. Първоначално той се колебае дали да приеме, но решава да се върне в САЩ за първи път след 20 години. Посещението привлича вниманието на пресата, а на приема получава дванадесет минути овации на крака, най-дългите в историята на Академията<ref>"Charlie„Charlie Chaplin Prepares for Return to United States after Two Decades"Decades“. A&E Television Networks. Archived from the original on 18 November 2010. Retrieved 7 June 2010.</ref>. Чаплин за втори път получава [[Оскар]]. Видимо развълнуван, той приема наградата за неизмеримия ефект, който има при създаването на филмови произведения на изкуството.

Въпреки че все още има планове за бъдещи филмови проекти, към средата на 70-те години здравето му се влошава значително. Преживява отново няколко последователни микроинсулта, което затруднява комуникацията му и трябва да използва [[инвалидна количка]]. Последните му проекти са картинна автобиография, „Моят живот в снимки“ (1974 г.) и „Парижанка“ за преиздаване през 1976 г. Появява се в документален филм за живота си, „Джентълментът скитник“ (1975 г.), режисиран от Ричард Патерсън<ref>Lynn, Kenneth S. (1997). Charlie Chaplin and His Times. New York, NY: Simon & Schuster. ISBN 0-684-80851-X.</ref>. По време на Новогодишните чествания през 1975 г. Чаплин е посветен в [[рицар|рицарско звание]] от кралица [[Елизабет II]], но е твърде слаб, за да коленичи и получава честта в инвалидната количка<ref>"Little„Little Tramp Becomes Sir Charles"Charles“. New York Daily News. 5 March 1975. Archived from the original on 3 March 2016.</ref>. Чаплин е женен 4 пъти и има общо 11 деца.

В края на [[1960-те]] здравословното състояние на Чарли Чаплин започва бавно да се влошава след прекарани няколко микроинсулта. След награждаването му със специален почетен [[Оскар]] за цялостния му принос през [[1972]] г. този процес се ускорява значително. Около октомври 1977 г. той вече не може да общува и е прикован към инвалидната количка, като се нуждае от непрекъснати денонощни грижи. Умира в съня си на [[25 декември]] [[1977]] г., на [[Рождество Христово]] (празник, който не обича да празнува поради болезнени детски спомени), на 88 години, в малкия швейцарски град [[Вьове|Веве]]<ref>Thomas, David (26 December 2002). "When„When Chaplin Played Father"Father“. The Telegraph. Archived from the original on 15 July 2012. Retrieved 26 June 2012.</ref>. Погребан е във [[Во]], [[Швейцария]] на [[27 декември]] [[1977]] г. със скромна церемония каквото е неговото желание.