Яков Крайков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м /* Биография |
||
Ред 24:
През 60-те години на XVI век Яков Крайков заминава за [[Венеция]], където обновява печатницата на сръбските печатари [[Божидар Вукович|Божидар]] и [[Винченцо Вукович]].<ref name="РБЛ 255"/> Тук за период от 6 години отпечатва 4 книги. Първата е „Часослов“, отпечатана от 15 до 30 май 1566 година, с двуцветен печат, украсена с 31 гравюри. Тя съдържа [[апокриф]]ни текстове, [[псалм]]и, [[тропар]]и, [[кондак|кондаци]], като към тях авторът е прибавя и слова за [[Константин-Кирил Философ]], [[Иван Рилски]], [[Иларион Мъгленски]] и други български светци. Книгата е малък формат с 286 листа, като два непълни екземпляра от нея се съхраняват в [[Народна библиотека Иван Вазов|Народната библиотека „Иван Вазов“]] в [[Пловдив]]. В „Часослова“ Яков казва, че е родом от Каменна река „близо до Коласийския град“. В следващите си книги се подписва „Яков от София“.<ref name="РБЛ 256">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages= 256 }}</ref><ref name="Българска книга">{{cite book |title= Българска книга. Енциклопедия |year=2004 |publisher=Pensoft |location= София|isbn= 954-642-210-Х|pages=191}}</ref>
В 1569 година издава заедно с [[Йероним Загурович]] от [[Котор]] „Псалтир“<ref>[http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_27.htm Константин Иречек, История на българите, стр.483]</ref> с 274 листа. Въпреки че книгата има строго богослужебен характер, Яков Крайков добавя и тук жития на светци, тропари, кондаци, правейки я общодостъпна и четивна. В 1570 година отново със Загурович издава една голяма книга „Молитвеник“, съдържащ 281 листа. В послеслова на Молитвеника Яков Крайков се определя като „Крайков син“ от [[Македония (област)|Македония]] – София. В Требника Яков Крайков прави редица корекции на [[среднобългарски език|среднобългарския език]], [[редактор|редактирайки]] старите думи и извършвайки нововъведения съобразно говоримия [[новобългарски език]], като премахва и съкращения на думи. Яков Крайков пръв в славянските книги пренася думите на срички, въвеждайки еднаквата разредка между думите, като точката и запетаята имат [[граматика|граматично значение]].<ref name="РБЛ 256"/><ref name="Българска книга"/>
В 1572 година самостоятелно издава сборник, наречен „Различни потреби“. Сборникът съдържа 128 листа и е най-рядката негова книга и един от уникалните кирилски палеотипи изобщо в света. В този [[сборник]] са поместени [[молитва|молитви]] в съкратена форма, преработен е [[мецеслов]]а, като книгата съдържа и [[разказ]]и. На страниците на „Различни потреби“, Яков Крайков помества старобългарска апокрифна литература, което за времето си е смела постъпка. Освен с ценността си като архивна единица, сборникът се отличава с непознато текстово съдържание, което не повтаря и не заимства от нито една от известните предходни първопечатни книги.<ref name="Българска книга"/><ref name="РБЛ 255"/> Крайков разпространява книгите си чрез книжарницата на [[Кара Трифун]] в [[Скопие]].<ref>{{cite book |title= Сборникът „Различни потреби“ на Яков Крайков между Венеция и Балканите през XVI век |last=Цибранска-Костова |first=Марияна |year= 2013 |publisher=Издателство „Валентин Траянов“ |isbn=978-954-9928-63-1 |url=http://www.ciela.com/ciela_books/downloadable/download/linkSample/link_id/1612/ |accessdate=2015-06-07}}</ref><ref name="РБЛ 256"/> В календара на сборника "Различни потреби" под датата 14-ти февруари се празнува Св. Кирил Учител Български (на 14 февруари 869 г. умира Константин-Кирил Философ).
| |||