Мария Палеологина Кантакузина: Разлика между версии

| изображение за личността=[[Image:G bogdanov marija.jpg|thumb|center|250px]]

== Семейство ==

Мария е втора дъщеря на византийския аристократ Йоан Кантакузин и [[Евлогия Палеологина]], сестрата на Михаил Палеолог. Византийският хронист [[Георги Пахимер]] я описва като изключително коварна, хитра, с голямо влияние в обществото и особено сред църковните кръгове. Той твърди, че тя подкрепя безрезервно осъществения от Михаил VIII военен преврат, подучва го да ослепи законния престолонаследник [[Йоан IV Дука Ласкарис]], брат на българската царица Ирина —– предишната съпруга на цар Константин Тих Асен. При ползване на иначе подробните сведения на Пахимер трябва да се отчита неговата пристрастност.

== Брак с цар Константин ==

Бракът на Мария с цар Константин е осъществен през [[1269]] г., скоро след смъртта на царица [[Ирина Ласкарина Асенина]] през [[1268]] г. За нея българския цар е втори съпруг, а за него този брак е трети. Предлагайки ръката на Мария на Константин, Михаил Палеолог цели да отслаби българския натиск за известно време. Във вътрешнополитически план този ход е отстъпка пред "православната„православната партия"партия“ и Евлогия. Императорът обещава да върне на България окупираните няколко години по-рано [[Месемврия]] и [[Анхиало]] под формата на зестра. Михаил Палеолог отлага за неопределено време крайното решение под предлог, че е нужно да се роди наследник, който да легитимира българската власт над обещаните византийските територии.

Това поведение на императора предизвиква силно недоволство в търновският дворец и доста подронва авторитета на Константин, който от една страна се сродил с екзекуторите на брата на бившата си съпруга /Евлогия и Михаил Палеолог/, а от друга —– бил измамен и подигран. Мария, съзнавайки, че отказът на вуйчо ѝ я компрометира пред българското общество, открито подбужда съпруга си да обяви война на империята. Михаил Палеолог привлича на своя страна татарския вожд [[Ногай]]. Така в тила на българите императора има мощен съюзник, който "веднага„веднага щеше да нападне в гръб ако той /Константин/ нападнеше войските на императора"императора“.

== Намеса в управлението ==

Смъртта на [[деспот]] [[Яков Светослав]] не донася нужното укрепване на царската власт. За сметка на разгромената болярска опозиция се появява още по-страшна заплаха —– въстанието на [[Ивайло]].

== Бракът с Ивайло ==

Командваната от возещия се в колесница български цар войска е разбита в първото сражение с въстаниците, а самия той е посечен. Част от болярите преминават на страната на Ивайло, а столицата е обсадена. Мария не се отказва от властта. Тя държи контрола над столичния град, разчитайки на непревземаемостта му. Михаил VIII Палеолог решава максимално да се възползва от смутовете в България. Целта му е не само да смаже Ивайло, но и да отстрани омразната си племенница, поставяйки на престола протежето си [[Иван Асен III]]. Пред лицето на общия враг Мария и Ивайло са принудени да търсят компромис. Въстаническият водач и царицата сключат брак. Пахимер твърди, че за византийския император враг номер 1 била българската царица. На избягалите от [[България]] боляри той заявява, "че„че ще е добре ако приемат за цар Иван Асен III и се отменят от Мария"Мария“, по-късно при изпращането на ромейските войски заедно с "царските„царските деца"деца“/Иван Асен III и Ирина/ императорът желае "най„най-напред да заловят Мария, да не би тя, като нареди добре работите си да осуети плановете му"му“. По тази причина още преди Ивайло да обсади [[Търново]] в града се появяват агенти на Михаил Палеолог, които трябва да предразположат болярите да предадат Мария и да приемат "децата„децата на императора"императора“.

като "неприлично"„неприлично“ и "нецеломъдрено"„нецеломъдрено“, но изглежда не било съвсем неочаквано за Ивайло. Пахимер разказва, че той започнал "да„да важничи пред нейните пратеници и проявявал привидна гордост"гордост“, заявявайки, че не желае царската власт даром, че се опасява "да„да не би някой да кажел че е женолюбец и женкар"женкар“, "да„да не би да го изнежат нравите на ония, които ще го приемат и ще го презират много"много“. Въпреки колебанията си Ивайло приема предложението, което придава законност на претенциите му за трона. За знатната византийка, племенница на василевса, от фамилии с вековна история —– Кантакузин и Палеолог може би не е толкова изгодно. Освен че новият ѝ съпруг бил свинар, човек от най-ниските слоеве на обществото, той бил убиец и на съпруга ѝ, от чиято смърт не било минало много време, а и малкият престолонаследник трябвало да нарича убиеца на баща си татко (по Пахимер). Михаил Палеолог по повод на нейния брак открито заявявал, че тя е опозорила рода и "погубила„погубила царството си, предавайки го в ръцете на един съвсем недостоен човек"човек“. Мария обаче нямала друг изход ако желаела да остане

Бракът с Ивайло се оказва несполучлив. Макар да признава Михаил за престолонаследник, "варваринът„варваринът съвсем скоро намразил нежностите на жена си"си“ и дори я биел, твърди Пахимер. Нещо повече, той привлича на своя страна болярите, които преди това били гонени и преследвани от царицата. Независимо от всичко Мария удържа властта си в Търново до идването на слуха, че Ивайло е разбит от татарите.

== Сваляне от престола ==

Търновските [[боляри]] капитулират пред протежето на императора - – [[Иван Асен III]]. Тези които отдавна мразели Мария приемат новия цар, а тя заедно със сина и&#768; е изпратена в [[Одрин]], от където [[Михаил VІІІ Палеолог]] следи развитието на обстановката в България. Омразната племенница, бременна с "плода„плода на варварина"варварина“ е задържана под стража. Мария и сина и&#768; са отведени в Константинопол и както изглежда скоро бившата царица намерила достъп до политиката, включвайки се в православната "партия"„партия“ на майка си Евлогия. През [[1283]] г. тази групировка взела връх и новият имератор [[Андроник II Палеолог]] ([[1282]]- – [[1328]]) официално отхвърлил униатския курс на покойния си баща. През [[1294]] г. в [[Константинопол]] се появил [[Лъже-Ивайло]]. Императорът извикал Мария, която заявява, че претендентът няма никаква прилика със съпруга и&#768;. По този повод се отбелязва, че от Ивайло, Мария има дъщеря, чието име е неизвестно, но през XV в. един византийски дипломат се подписва като ''Лахана Палеолог'', което покачва, че потомците на Мария и Ивайло са се гордеели не само с принадлежността си към Палеологовата фамилия, но са се гордеели и със своя прадядо, селския цар Ивайло.<ref>'''Павлов''', Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref>. Последното споменаване на бившата царица е от [[1300]] г., когато част от болярите желаейки да отхвърлят току-що възцарилия се [[Теодор Светослав]] искат от Андроник II да им изпрати за владетел Михаил, синът на Константин Асен.

== Провеждана политика ==

Личните мотиви на царица Мария за враждебното и отношение спрямо Византия до голяма степен съвпадат с интересите на България. Тя поддържа политически връзки със зле настроения към византийския император, неаполитански [[крал]] [[Карл I Анжуйски]]. Безспорна е ролята на царицата за твърдата и безкомпромисна политика на България и [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]] към [[уния]]та сключена между [[Рим]] и Константинопол. Мария подкрепя цариградския патриарх Игнатий и православната партия на майка си Евдокия в самата Византия. През 1276 г. царицата предприема интересен дипломатически ход, като изпраща мисия в [[Йерусалим]] и [[Египет]], ръководена от Йосиф Катар. Българите успяват да привлекат на страната на православната партия и търновският патриарх, йерусалимския патриарх Григорий. Той осъжда Лионската уния и обещава да въздейства на патриаршиите в [[Александрия]] и [[Антиохия]] да направят същото. Предложения от българите военен съюз не е приет от египетския [[султан]] Байбарс, което не означава обаче, че този ход е бил необмислен и несериозен. Всъщност находчивата царица отчита, че Байбарс е куманин по произход. Мария, в чието обкръжение имало знатни кумани (например бъдещия цар [[Георги I Тертер]]) се опитва да използва политическия актив на десетилетните българо-кумански отношения. От друга страна тя се стреми да разруши опасния за България византийско-татарски съюз, тъй като Байбарс е в приятелски отношения с Ногай.

== Родословие ==

{| width="100%" style="border-colapsecollapse: colapsecollapsed; text-align: center;" cellspacing="0" cellpadding="0"

| colspan="2" | Евлогия</br><small>(Ирина) Палеологина</small>

| colspan="2" | 1</br>'''[[Константин Тих Асен]]'''</br><small>(1257- – 1277)</small>

| colspan="2" | <bigdiv style="font-size:larger">'''Мария'''</big></brdiv><small>'''Палеологина'''</small>

| colspan="2" | 2</br>'''[[Ивайло]]'''</br><small>(1278- – 1280)</small>

| colspan="2" | '''[[Михаил Асен II]]'''</br><small>(р.1271, 1277- – 1279)</small>

== Източници ==

*"Византийски„Византийски историци преведени от гръцки в Санкпетербургската духовна академия. Георги Пахимер- – История на Михаил и Андроник Палеолог"Палеолог“, Санкт Петербург 1862 г. (Фототипно издание 2004 г.)

* Златарски В., "История„История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187—12801187 – 1280)"“ издателство "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, София 1972 г.

* Андреев Й., Ив. Лазаров, Пл. Павлов. "Кой„Кой кой е в средновековна България"България“, издателство "Петър„Петър Берон"Берон“, 1999 г.

* [http://frognews.bg/news_32259/Vizantiika_e_nai-obruganata_balgarska_tsaritsa/ Пламен Павлов. "Византийка„Византийка е най-обруганата българска царица"царица“]