Мария Палеологина Кантакузина: Разлика между версии

Личните мотиви на царица Мария за враждебното и отношение спрямо Византия до голяма степен съвпадат с интересите на България. Тя поддържа политически връзки със зле настроения към византийския император неаполитански [[крал]] [[Карл I Анжуйски]]. Безспорна е ролята на царицата за твърдата и безкомпромисна политика на България и [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]] към [[уния]]та, сключена между [[Рим]] и Константинопол. Мария подкрепя цариградския патриарх Игнатий и православната партия на майка си Евдокия в самата Византия. През 1276 г. царицата предприема интересен дипломатически ход, като изпраща мисия в [[Йерусалим]] и [[Египет]], ръководена от Йосиф Катар. Българите успяват да привлекат йерусалимския патриарх Григорий на страната на православната партия и търновскияттърновския патриарх, йерусалимския патриарх Григорий. Той осъжда Лионската уния и обещава да въздейства на патриаршиите в [[Александрия]] и [[Антиохия]] да направят същото. ПредложенияПредложеният от българите военен съюз не е приет от египетския [[султан]] Байбарс, което не означава обаче, че този ход е бил необмислен и несериозен. Всъщност находчивата царица отчита, че Байбарс е куманин по произход. Мария, в чието обкръжение имало знатни кумани (например бъдещия цар [[Георги I Тертер]]), се опитва да използва политическия актив на десетилетните българо-кумански отношения. От друга страна, тя се стреми да разруши опасния за България византийско-татарски съюз, тъй като Байбарс е в приятелски отношения с Ногай.