Марксистко-ленинска философия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м с --със пред с,з
Редакция без резюме
Ред 2:
{{комунизъм}}
 
'''Марксистко-ленинската философия''' се базираосновава на марксистката теория на материализма. Представлява специфично направление във философията, силно повлияно от материалистичния подход към теорията, развита от Карл Маркс и някоинеговите марксистипоследователи. Може условно да бъде разделена на Западна марксическа философия на Запада и официална философия на Съветския съюз. Последната включва разработки на [[Владимир Ленин]] към марксистката философия и придобива известност след 30-те години на ХХ век в [[Съветски съюз|Съветския съюз,]] иа по-късно — и в социалистическитедруги социалистически страни, като "диамат", т.е. (съкратеното название на диалектическия материализъм).
 
Марксистко-ленинската философия губи своето световно значение, след разпаданетокато на СъветскияСъветският съюз исе забранатаразпада, а КПСС е забранена на територията на Русия на КПСС след неуспешния [[Августовскиавгустовски пуч]] през 1991 годинаг.
Фразата "марксистка философия" не е съвсем прецизна, но се е наложила в употреба. Учението съдържа в себе си редица постановки от най-разнообразни области на знанието като [[естетика]], [[етика]], [[онтология]], [[епистемология]] и [[философия на науката]], като е очевидно по сетнешното му влияние върху [[Политическа философия|политическата философия]] и [[Философия на историята|философията на историята]]. Ключовите характеристики на марксическата философия са нейния неприкрит материализъм и нейния ангажимент и насоченост към политическата практика като крайна цел на теоретичните разработки - [[Световна социалистическа революция]].
 
ФразатаНазванието "марксистка философия" не е съвсем прецизнаточно, но се е наложиланаложило в употреба. УчениетоТова учение съдържа в себе си редица постановки от най-разнообразни области на знаниетопознанието като [[естетика|естетика,]], [[етика|етика,]], [[онтология|онтология,]], [[епистемология]] и [[философия на науката|философия на науката.]], като е очевидно по сетнешното муОказва влияние върху [[Политическа философия|политическата философия]] и [[Философия на историята|философията на историята.]]. Ключовите характеристики на марксическата философия са нейния неприкрит материализъм и нейния ангажимент и насоченост към политическата практика като крайна цел на теоретичните разработки - [[Световна социалистическа революция]].
Марксистко-ленинската философия губи своето световно значение след разпадането на Съветския съюз и забраната на територията на Русия на КПСС след неуспешния [[Августовски пуч]] през 1991 година.
 
Марксистката философия е явно материалистична и дълбоко ангажирана с политическата практика като крайна цел на теоретичните разработки. Неин стремеж е извършването на [[световна социалистическа революция]] и построяването на безкласово общество.
Луи Алтюсер, например дефинира философията като ”класова борба на теория”, като по този начин радикално се отделя от тези, които твърдят, че философите могат да възприемат един „божи поглед” като един чисто неутрален съдия. Точно когато младия Маркс напуска университета и скъсва с немския идеализъм, той се среща с пролетариата, среща която му позволява да модифицира подхода си към практиката и теорията. Според Маркс интелектуалците не могат да се задоволяват само чрез инструктаж на масите от своите столове (като „органичен интелектуалец” концепция отречена от Антонио Грамши), те трябва лично да взимат участие в социалните борби на тяхното време.
 
Луи Алтюсер дефинира философията като ”класова борба на теории” и по този начин радикално се отделя от тези, които твърдят, че философите могат да възприемат един „божи поглед” като напълно безпристрастни съдии.
 
Точно когато младият Маркс напуска университета и скъсва с немския идеализъм, той се среща с пролетариата. Тази среща му позволява да промени подхода си към практическите и теоретическите въпроси. Според Маркс интелектуалците не бива да ограничават дейността си до призиви към народните маси от своите столове; те трябва лично да взимат участие в социалните борби на своето време.
 
==Марксизмът и философията ==
Философът Етиен Балибар пише през 1993 г., че няма марксистка философия няма и никога няма да има, но от друга страна, Марксв наши дни ефилософските по-важенидеи зана философиятаМаркс повечеса по-важни от всякога. Така че, дори самото съществуване на марксистката философия да е спорно ( отговорът може да зависи от това какво значи „философия”, въпрос които е, сложен сам по себе си), все пак доста философи изучават неговите идеи в тази област. Забележката на Балибар има за цел да обясни значимостта на последния ред в труда на Маркс "''11 тезиситезиса на Фойербах''" (1845 г.), коитокойто може да се прочетеизтълкува като епитафия за философията: „''философитеФилософите само са обяснявали света, по различни начини, задачата е той да себъде променипроменен''..
 
Ако това твърдение (което Маркс първоначално замисля като критика на Немскиянемския идеализъм и на по умерените младохегелианци), много или малко е в сила през ХХІ век, то тогава много марксисти ще твърдят, че марксовата теория е наистина практическото продължение на философската традиция, докато голямата част от философията е все още политически нерелевантна. Много критици марксисти и немарксисти смятат, че е твърде прибързано да се отхвърля постмарсистката философска традиция. Въпреки това силата на марксистката опозиция към хегелианския идеализъм, както и към всяка „философия” откъсната от политическата практика остава силна дори за съвременният читател.
Марксистите и марксисткото влияние повлияват на теориите на ХХ век, като например Критичната теория на Франкфуртската школа, политическите трудове на Антонио Грамши и неомарксизма на Фредерик Джеймисън. Трябва да се вземе предвид и марксовото осъждане на философията, но независимо от това много философски мислители изпитват силна нужда да поправят разбираемите теоретични проблеми на ортодоксалния Марксизъм.