Куберова България: Разлика между версии

[[File:Bulgaria of Kuber.gif|thumb|250px|Куберова България]]

 

Основана е около [[680]] г. <ref>Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 205-206</ref><ref>П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. I. Ранно средновековие VII-ХII в. С., 1978, 79-80.</ref> от българския владетел [[Кубер]] в земите на днешната [[Република Македония]] с център в [[Прилепско поле|Прилепското поле]], наричано тогава Керамсийско поле. Населението на държавата по етнически състав е същото като в [[Аспарух]]овата [[Дунавска България]] - [[прабългари]] и [[славяни]] (тамошните драгувитски/драговитски племена), както и [[траки|ромеизиpано антично население]] (заваренo и дошли заедно с хана избягали от аварски плен). През [[680]] г., хан Кубер, подкрепен от славяните, решава да овладее [[Солун]] и да го направи своя столица. Неговият доверен [[боил]] Мавър успява да стане военоначалник в града. Ханът атакува Солун и окупира земите около него, но императорът изпраща флот, командван от Сисиний, и градът устоява, а българите се отдръпват.<ref>Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 218</ref>Печатът на Мавър - ''„архонта и патриций на керамисиани и българи“'' е свидетелство от онова време. Мавър е преместен като управител в [[Тракия]] и отново планира с Кубер действия за разширяване на държавната територия, но е предаден и властта му е отнета от византийците.