Плевун: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 13:
 
== География ==
Селото е сгушено между последните ридове на Източните Родопи, в подножието на връх "Св„Св. Илия"Илия“, наричан от местните "Бърчинката"„Бърчинката“. Като цяло е ориентирано с изложение юг-югоизток.
Релефът е предимно ниско-планински, доста насечен от множеството рекички и дерета. Климатът е умерен с изразено средиземноморско влияние. Често явление през зимата и лятото са силните поривисти североизточни и югоизточни ветрове, поради отвореността на селото в тази посока.
В землището са изградени множество малки микроязовири като по-големи от тях са "Ляската", "Спукатината" и "Върбината".
 
Релефът е предимно ниско-планински, доста насечен от множеството рекички и дерета. Климатът е умерен с изразено средиземноморско влияние. Често явление през зимата и лятото са силните поривисти североизточни и югоизточни ветрове, поради отвореността на селото в тази посока.
== История ==
 
В землището са изградени множество малки микроязовири като по-големи от тях са "Ляската"„Ляската“, "Спукатината"„Спукатината“ и "Върбината"„Върбината“.
 
== История ==
Действителното име на селото е Пелевун. То е второто по големина село в община [[Ивайловград]].
Названието е от гръцки произход и означава "Стара гора"; селището е много старо, ярка черта върху облика му са оставили гръцките жители, като и до днес са запазени множество стари къщи от този период.
 
Названието е от гръцки произход и означава "Стара„Стара гора"гора“; селището е много старо, ярка черта върху облика му са оставили гръцките жители, като и до днес са запазени множество стари къщи от този период.
В началото на [[17 век|ХVII век]] ''Пелевун'' е рударско средище, част от [[вакъф|вакъфа]] на дъщерята на султан [[Селим II]], Шах султан.<ref>Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 406-407.</ref>
 
В началото на [[17 век|ХVII век]] ''Пелевун'' е рударско средище, част от [[вакъф|вакъфа]]а на дъщерята на султан [[Селим II]], Шах султан.<ref>Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 406- – 407.</ref>
 
В северозападния край на селото съществува запазено гръцко гробище. Заселено е с българи, потомци на бежанци от [[Източна Тракия]] и [[малоазийски българи|малоазианци]].
<!-- == Религии == -->
Населението на селото е християнско. Църквата "Св„Св.Св.Пантелеймон и Елена"Елена“ е една от най-големите в общината и е с историческо значение.<br />
 
По време на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]] именно от нея [[Петко войвода|Капитан Петко войвода]] само с няколко души от четата си стреля и избива главатарите на обсадилия селището башибозук и така спасява населението на селото от жестоко клане.<br />
 
На връх "Св„Св. Илия"Илия“ над селото има малък параклис.
<!-- == Обществени институции == -->
 
Line 36 ⟶ 38:
 
== Културни и природни забележителности ==
На няколко километра от селото се намират останките от старинната крепост „[[Лютица]]“, която местните жители наричат "Калето"„Калето“.
 
В близост до селото/местност "Чаирите"/има останки от тракийски долмен, обявен за археологически паметник на културата с национално значение.
 
В признателност на [[Петко войвода|Капитан Петко войвода]], пред църквата е изграден величествен паметник в негова чест, станал като емблема на селото.
 
В центъра на селото в сградата на старото училище има постоянна музейна сбирка (носии, предмети от бита, исторически сведения).
 
На близкия връх [[Черни рид (връх)|Черни рид]] е изграден паметник- костница, посветен на загиналите от войните местни жители.
 
Оттук е и най-бързият достъп до защитената местност „[[Меандрите на Бяла река]]“, отличаваща се с уникална флора и фауна, местообитание на единствения за страната черен лешояд.
 
== Редовни събития ==
 
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
 
== Други ==
На 4км. от селото е изградена първата в страната площадка за изхранване на Черен лешояд /Картал/ - застрашен от изчезване вид, с помощта на Зелени Балкани и доброволци.
 
Основният поминък на местното население е селското стопанство, предимно животновъдство и тютюнопроизводство. Традиционно се отглежда и сусам, от който се произвежда Сусамов тахан /използва се и като лечебно средство при стомашни язви и гастрити/.
 
Работна сила има заета и в добива на облицовъчни камъни /гнайс и мрамор/ от открити кариери /"Пелевунски камък"/.
<!-- === Кухня === -->
Line 56 ⟶ 64:
== Бележки ==
<references />
 
== Външни препратки ==
 
{{Община Ивайловград}}
Line 64 ⟶ 70:
 
[[Категория:Села в област Хасково]]
{{Мъниче селища в България}}