Уикипедия

Богомил: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Робот Добавяне {{без източници}}
Редакция без резюме
Ред 9:
}}
 
За повечето хора водача на богомилите е поп Богомил / наричан от богомилите Йеремия /, но според много източници, като Учителя Петър Дънов, Николаи Раинов, Боян Боев, Влад Пашов и др., начало на движението е Боян Мага – княз Бенеамин, който е син на цар Симеон и брат на цар Петър. А Йеремия – Богомил е негов помощник
'''Поп Богомил''' е български духовен учител, считан за създател на новата [[християнство|християнска]] [[ерес]] на [[богомили]]те, живял през [[10 век|Х век]], по времето на цар [[Петър I (България)|Петър I]] ([[927]] – [[969]])
 
Архиепископ Боян се явява един от най – влиятелните и значителни фигури за българската и особено за европейската история и развитие, като се има предвид огромното на богомилството и неговите креации / катари, патарени, розенкройцери, духобори, чешки братя и т.н. / за Ренесанса и освобождението от тъмните окови на Средновековието.
Поп Богомил е споменат в редица средновековни исторически източници, между които с голяма известност се ползва „[[Борилов синодик]]“, от него научаваме, че поп Богомил е имал ученик, наречен Михаил, както и неколцина видни последователи, измежду които били добре известни Тодор, Стефан, Добри, Василий и Петър. Всички те са анатемосани тъй като учението им представлява сериозно отклонение от догмите на православното християнство.
 
През 928г. в България пристигат двама сирийци за да се съберат с Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец и Гаврил Лесновски в подземната зала на манастира „Света Параскева”. Тази среща дава началото на богомилството. От двамата Боян Мага получава богомилското Таро, както за богомилите книги – легендата Стефанит и Ихналит и първообраза на Йоановото Евангелие.
Смята се също така, че поп Богомил има син, наречен [[Презвитер Йеремия|поп Йеремия]], който също е негов ученик. Както Йеремия, така и Богомил се смятат за автори на някои еретически книги, забранени от църквата и включени в Индекси на забранените книги.
 
Скоро след това Боян изпраща първите апостоли на учението да проповядват и да основават църкви. Венеция, Рига, Карков, Кьолн, Мадрит, Флоренция, Неапол, Франция, Русия, Полша, Кипър – цяла Европа.
 
Богомилите стават все повече, дори и половината църковни служители.
 
  За сърдечният прием от народа е допринесъл факта, че те усърдно са помагали на хората.
 
  Разбира се, това влияние никак не се харесвало на домогналата се до власт провизантийска църква, отдадена на разкош и разгулен живот. Около цар Петър са се навъртали най – вече двама от църковниците – презвитер Козма и патриарх Даниал, които са обединени от омразата си към богомилите
 
Годината е 933-а. 17 от най – видните водачи са умъртвени в студените тъмници на Преслав, подложени на неописуеми мъчения – избождане на очи, горене с нажежени щипци, мрежа от разпалени гвоздеи по гърба и гърдите, оковаване в нагорещени железни дъски, рязане с ренде, наливане на разтопен метал в ушите, изваждане на нокти с клещи… Списъкът е дълъг и ужасяващ.
 
  Накрая е заловен и Богомил.
 
Николай Райнов получава достъп до строго пазеното хранилище в подземията на библиотеката в Малта, подслоняващо и до ден днешен оригинални богомилски книги  и произведения. Именно оттам той черпи информацията за движението.
 
== Изследвания ==
 
* Иво Андровски. Св. Сведения за поп Богомил в летописите на волжките българи. – В: Същият. Българско средновековие. С., Симолини, 2011,
*
 
[[Категория:Богомилски религиозни дейци]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Богомил“.