|
той е копозитор{{Личност
{{към пояснение|Петко Стайнов|Петко Стайнов}}
{{Личност
| име = Петко Стайнов
| категория = музикант
== Биография ==
[[Файл:Petko Staynov's Grave.JPG|thumb|250px|Гробът на Петко Стайнов на Софийските централни гробища]]
Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в гр. [[Казанлък]]<ref>[http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora Почетни граждани на Стара Загора]</ref>. Умира на 25 юни 1977 г. в София.
Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в гр. [[Казанлък]] в семейството на индустриалеца Грую Петков Стайнов и Анка Стайнова. Там изживява ранните си детски години, заедно с двамата си по-малки братя Захари и Стоян и най-малката сестра Пенка. Летата прекарва в чифлика на дядо си в с. Овощник.
На 11-годишна възраст загубва напълно [[зрение]]то си, вследствие нараняване на едното око, довело до влошаване и на другото. Постъпва в новооткрития през 1905 г. Институт за слепи в София. Учи флейта в Института при Димитър Хаджигеоргиев и Никола Стефанов, – цигулка при Швертнер и хармония при Краус, започва да учи пиано при Мила Бъчварова. Учи пиано и при Андрей Стоянов и участва дейно в хора и оркестъра на Института под ръководството на Михаил Шекерджиев и Никола Стефанов.
Завършва Института за слепи в София (1915), където музикалната му дарба се проявява за първи път. Тогава прави първите си композиционни опити.
През 1920 г. заминава за [[Германия]] и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в [[Брауншвайг]]. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и [[пиано]]. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба – симфоничната [[сюита]] [[Тракийски танци]] в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част – ''„Мечкарско“'' (1926). От следващата година се мести да живее в София и започва да преподава пиано в Института за слепи.
Петко Стайнов води широка музикално-обществената дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика“ (1933 – 1944). В периода 1941 – 1944 е директор на Народната опера.
Избран е за редовен член (академик) на [[Българска академия на науките|БАН]] през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си. През 1969 година е удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ по повод 20 години от създаване на Детския представителен хор<ref>[http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora Почетни граждани на Стара Загора]</ref>. Умира на 25 юни 1977 г. в София.
== Творчество ==
* концертните увертюри ''„Балкан“'' и ''„Младежка увертюра“'' (1936 и 1953),
* две симфонии (1945 и 1949).
=== Хорово творчество ===
По-значими сред хоровите песни на Петко Стайнов са: '' „Ела се вие, превива“, „Изгреяло ясно слънце“, „Бре Иване“, „Засвири Димо“, „Пусти Димо“, „Де бре, Димо“''. В тях композиторът разкрива специфични страни от душевността и характера на българина.
=== Други произведения ===
* ''„Тайната на Струма“'', – текст Теодор Траянов 1931;
* ''„Урвич“'' – за смесен хор, текст [[Никола Ракитин]], 1933;
* ''„Конници“'', 1932;
* ''„Сто дведесет души“'' – за мъжки хор, текст [[Пенчо Славейков]], 1935;
* ''„Момина жалба“'' – за смесен хор, текст [[Трифон Кунев]], 1936;
* ''„Другарят Антон“'' – за смесен хор, текст [[Иван Радоев]], 1954;
* ''„Кум Герман“'' – за смесен хор, текст. [[Димитър Пантелеев]], 1955.
* ''„Тайната на Струма".''
== Отличия ==
* 1977 г. – удостоен е с орден „Георги Димитров“ „по случай 80-годишнината от рождението му и за големи заслуги в развитие на българската музика“.<ref>Указ № 2048 от 31 декември 1976 г. Обн. ДВ., бр. 2 от 7 януари 1977 г.</ref>
* 1966 – официално се чества 70-годишнината на композитора и е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“.
* 1963 – награден е с орден „Кирил и Методий“ I-ва степен.
* 1956 – официално се чества 60-годишнината на композитора и е награден с орден Народна република България I-ва степен
* 1952 – на 29 април е удостоен със звание „Народен артист“.
* 1950 – на 30 април е удостоен със звание „Заслужил артист“, за дългогдишна творческа дейност в областта на музикалното изкуство.
== Източници ==
| 