Разлика между версии на „Иван Александър“

м
редакция без резюме
м
м
След като се освобождава от напиращия от север български цар, Йоан Кантакузин потегля с войските си към мощната крепост Солун – вторият град в империята след Константинопол. Опитът за превземане се оказва неуспешен и димотишкият император търси помощта на Стефан Душан в Сърбия. Но докато той е в Сърбия, Алексий Апокавк обсажда крепостта Димотика (1342 – 1343). Императрица Ирина моли Иван Александър за помощ при обсадата. Царят се отзовава на молбата и през 1342 г. достига вратите на крепостта. Той обаче не участва във военните действия, а изисква ромеите да предадат крепостта в негови ръце, и в същото време изисква от Стефан Душан да задържи Йоан Кантакузин. Изгубила надежда, Ирина вика на помощ Умур бег, който дебаркира с 380 кораба, превозващи 29 000 войника на Дарданелите. Научавайки за това, царят се оттегля в Търново.
 
През 1344 г. императрица Анна Савойска му отстъпва голяма част от Тракия, както и девет крепости в Родопите (измежду които най-голямата е Пловдив), за да може Иван Александър да ѝ помогне срещу Йоан Кантакузин. Цар Иван Александър се съгласява на това и потегля отново на поход, но заявява, че ще помогне на Анна само ако Умур бег се изтегли задот БосфораЕвропа.
[[Файл:Bulgaria Ivan Alexander (1331-1371).svg|290px|мини|България при Иван Александър]]
 
Около това време в Родопите в съюз с българския цар действа войводата [[Момчил]], водач на опълченски отряди от полунезависими планинци. По време на военен поход през [[1343]] г. тетой завоюватзавоюва твърдината [[Перперикон]] (край [[Кърджали]]) и там е поставен български [[архонт]], но скоро византийците си възвръщат крепостта. (В ново време там е открит [[Златен печат на Иван Александър|златният печат]] на царя, който по-късно е откраднат от Пловдив и сега вероятно се намира в чуждестранна частна колекция.)
 
{{цитат|Никой от нашите първи царе не изглежда толкова велик като цар Иван Александър – неговата военна мощ наподобява втори [[Александър Велики]], по вяра и набожност той е втори [[Константин I Велики|Свети Константин]]; така той залови всичките си врагове, подчини ги и установи мир във Вселената.<ref>Открито в [[Софийски песнивец|Софийския песнивец]] (1337 г.), с. 311а-312б. Адаптирано от Цанев, Стефан, „''Български хроники''“, с. 459 – 460.</ref>|''Възхвала на Иван Александър''<ref>Пълният автентичен текст на [[Старобългарски език|старобългарски]] е наличен в {{cite journal|title=Болгарский „пѣснивец“ 1337 года. „Похвала“ и отырвок псалтырнаго текста.|url=http://feb-web.ru/feb/izvest/1897/03/973-786.htm|last=Архангелский|first=А. С.|journal=Известия ОРЯС ([[Руска академия на науките|РАН]])|year=1897|language=Russian|accessdate=2007-02-11}}</ref> от неизвестен съвременник на царя}}
 
[[File:Military campaign of Amadeus VI against Bulgaria (1366-67).png|290px|thumb|Военни действия на Амадей VI в България (1366 – 67)]]
Във войни с нахлуващите от юг [[турци]] загиват престолонаследниците Иван (1349 г.) и Михаил (1355 г.). След смъртта на първите му синове Иван Александър присъжда областта [[Видин]], като наследствено владение на третия си син [[Иван-Срацимир]]. Царят се развежда със съпругата си Теодора Бесараб, дъщеря на войводата на Влашко, и се жени за еврейкатаедна Саратърновска еврейка, покръстена като Теодора ІІ. Нейният син [[Иван Шишман]] като „багрянороден“, т. е. роден, когато Иван Александър е цар, е определен за наследник на царството в Търново, пренебрегвайки правата на родения преди него трети син Иван-Срацимир. Така Иван Александър, в стремежа си да задоволи щенията на еврейката Сара (Теодора), сам осъществява териториалната раздробеност на България, създава условия за династични сблъсъци и за последвалия от това упадък на неговата държава. Този период е прекрасно описан от патриарха на българската литература [[Иван Вазов]] – драмата „Пропаст“ и стихотворението „Жидов гроб“.
 
Интересен е въпросът с името на покръстената еврейка, която става българска царица. Дълго време в научната литература безкритично се приема, че преди покръстването си тя е носела името Теодора. Всъщност няма нито един исторически извор, който да споменава какво е било нейното име преди да бъде покръстена в православната вяра. Предположението, че тя е носила името Сара се основава единствено на народни предания.
Докато авторитетът на царската власт запада, през страната преминава епидемия от чума (ок. 1348 г. и по-късно), а сред населението се появяват разпуснатост и ереси. Много области в Тракия страдат от набезите на османските турци.
 
При управлението на Иван Александър през страната преминава и епидемия от чума (ок. 1348 г. и по-късно), която изиграва голяма роля за обезлюдяването на голяма част от българските земи и с това значително допринася за по-лесното им завоевание от страна на османските турци в последните десетилетия на века.
 
В последния период ([[1365]] – [[1371]] г.) от управлението на Иван Александър България търпи поражения, когато се бори против [[Унгария|унгарското]] нахлуване във [[Видинско царство|Видинското царство]] ([[1365]] – [[1369]] г.) и срещу граф [[Амадей VI Савойски]] при похода му към Българското Черноморие ([[1366]] – [[1367]] г.). Отношенията с византийския император продължават да са враждебни. Съвсем в края на царуването на Иван Александър османското нашествие в [[Тракия]] засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са [[Пловдив]] и [[Стара Загора]]. Накрая той окончателно разделя царството между синовете си [[Иван Шишман]] (владетел на [[Търновско царство|Търновското царство]]) и [[Иван Срацимир]] ([[Видинско царство|Видинското царство]]). Настъпва упадък в държавата и наследниците на Иван Александър стават последните самостоятелни български владетели.
50

редакции