Пирот: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 11:
| регион =
| окръг = [[Пиротски окръг]]
| община = [[ПиротГрад (община)Пирот|Пирот]]
| площ =
| височина = 367
Ред 23:
 
[[File:Hotel-Pirot.jpg|thumb|Центърът на Пирот с хотел „Пирот“]]
[[File:Pirot-Library-and-Gallery.jpg|thumb|Централният [[площад]] на Пирот с Народната [[библиотека]] и [[Галерия]]таГалерията (дясно)]]
[[File:Pirot-high-school.jpg|thumb|Пиротската [[гимназия]]]]
[[File:Pirot-municipality.jpg|thumb|[[Община]]таОбщинската управа в Пирот]]
[[File:Pirot-marketplace.jpg|thumb|Пазарът в Пирот]]
 
Ред 31:
 
== История ==
Първото споменаване на Пирот е от [[2ІІ век]], когато на мястото на днешния град е изградена римската станция ''Turres'' или ''Mutatio Turres''. През [[9ІХ век]] районът е включен в състава на българската държава и споделя нейната съдба до падането ѝ под византийско и османско владичество. От 14ХІV век е съхранената идо днес крепост [[Момчилов град (Пирот)|Момчилов град]]“, средновековен замък с много близка архитектура до крепостта [[Баба Вида]], който местната легенда свързва с българския войвода [[Момчил|Момчил юнак]], станал по-късно независим български владетел в [[Беломорие]]то и [[Родопи]]те. През [[15ХV век]], след падането на [[Търновско царство|Търновското царство]], за кратко е отбелязано сръбско проникване в тази част на [[Понишавие]]то. В близост до града са запазени образци на средновековната българска архитектура – църквата „Света Петка“ ([[13ХІІІ век]]) и други.
 
През 15ХV – 17ХVІІ век Пирот ({{lang-tr|Шехиркьой}}) е център на [[вилает]]. Пирот Името означава „селище с кула“ и е пряк превод на българското Пирот, което произлиза от Пиргот – кулата. ВПрез 16 –ХVІ - 17ХVІІ в. още са личели останки от кули край града.
 
През 1862 година в града е основана първата българска земеделска [[общополезни каси|взаимоспомагателна каса]].<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879 – 1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 27}}</ref> По време на [[Възраждане]]то градът е един отсред центровете на българската църковно-просветна борба. При основаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] градът е център на [[Нишавска епархия|Нишавската епархия]], която включва [[каза|казите]] Пирот и [[Трън]]. [[Феликс Каниц]], който посещава града в началото на 701870-те години на ХІХ век, пише за пиротчани: {{цитат|Тогава и не подозираха, че шест години по-късно ще дойде краят на често проклинаното турско владичество, а още по-малко, тъй като винаги са се чувствали българи, че ще принадлежат на Княжество Сърбия.<ref>[http://www.scribd.com/doc/40662964/F-Kanic-Srbija-Zemlja-i-Stanovnistvo Каниц, Феликс. Србија. Земља и становништво. Од римског доба до краја XIX века, Друга књига, Београд 1986, с. 215.]</ref>|}}
 
През декември [[1877]] година, по време на [[РускоСръбско-турска война (1877-1878)|РускоВтората сръбско-турска война]] от (1877  – 1878]]) Пирот е окупиран от сръбски войски. Въпреки клаузите на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския договор]], според който Пирот е включен в състава на Българското княжество, сръбските войски остават в града, което довежда до конфликт с местните българи, водени от митрополит [[Евстатий Пелагонийски]]. С [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 1878 година Пирот е предаден на Сърбия. Значителна част от населението му се изселва в съседния останал в България Цариброд.
 
По време на [[Сръбско-българската война]] (1885) след разбиването на сърбите при [[Сливнишко сражение|Сливница]], на 15 ноември българските войски навлизат победоносно в Пирот.
Ред 43:
По време на [[Балканската война]] двама пиротчани се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870.</ref>
 
По време на Първата световна война (1915 – 1918) градът е под български контрол от 15 октомври 1915 г. до края на войната (1918)<ref>Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29.</ref>. След разгрома на Югославия през април 1941 година от Германия градът е предаден за администриране на България. От 1942 година в Пирот излиза вестник „[[Български запад]]“.
 
== Музеи ==
* Музей на Понишавието с етнографски комплекс,
* Средновековна крепост [[Момчилов град (Пирот)|Момчилов град]] или Пиротски град, наричана и Кале (XIV век).
 
== Население ==
{|
| valign="top" |
Населението в общината през [[2002]] година е 40 678 души.
{| class="wikitable"
!width="100px"|Етнически групи
!width="80px"|[[Население]]
!width="80px"|Процент
|-
|[[сърби]]||37 749||92,79%
|-
|[[цигани]]||1562||3,83%
|-
|[[българи]]||326||0,80%
|-
|[[югославяни]]||170||0,41%
|-
|[[македонци]]||60||0,14%
|-
|[[горани]]||56||0,13%
|-
|[[хървати]]||44||0,10%
|-
|[[черногорци]]||27||0,06%
|-
|[[албанци]]||12||0,02%
|-
|[[словенци]]||9||0,02%
|-
|'''Общо'''||'''40 678'''||'''100%'''
|}
|}
 
== Личности ==
[[File:Appeal-from-Pirot-citizens-to-Dondukov-Korsakov-27may1878.jpg|мини|250п|Писмо на Пиротските граждани до княз Дондуков с искане за присъединяване към България, а не към Сърбия]]
 
;Родени в Пирот
* {{флагче|България}} Алекси (Алексо, Алексей) Николов Стоянов (1855, Пирот - 3 октомври 1919, Лом) български опълченец, зачислен на 29 юни 1877 година във II рота на VIII дружина, на 5 август 1877 година преведен в III рота на I дружина, уволнен на 1 юли 1878 година, след Освобождението живее във Видин, Тутракан и Лом, където работи като митнически стражар<ref name="БО 142">{{cite book |title= Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина |last= Христов |first=Иван, и др |publisher=Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД |isbn=954-692-001-0 |pages=142 }}</ref>
Line 121 ⟶ 89:
 
== Външни препратки ==
{{commonscat-inline|Pirot}}
* [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Christov_Pirot_i_negovoto_naselenie.pdf С. Христов. Пиротският окръг и неговото население. София – 1894 г. ]