Пол Пот: Разлика между версии

Бащата на Салот – '''Пен Салот Cap''', е доста заможен земевладелец и притежава повече от девет [[хектар]]а земя. Братът на Салот заема поста на дворцов секретар в столицата [[Пном Пен]], а сестра му Роенг, заедно с негова племенница на име Мийк, са едни от официалните съпруги на '''крал Монивонг'''. Може да се каже, че семейството е сред най-влиятелните фамилии в страната.

В съответствие с очакванията и настроенията на камбоджанския народ, '''Камбоджанската демократическа партия''', въпреки че не е левичарска, си поставя като основна цел освобождението на страната от френската окупация. Поради това френското правителство започва особено стриктно да следи всяка крачка на членовете на партията.

В началото на 1955 г. Кенг организира срещи за камбоджански студенти, на които се изучава [[Марксизма|марксизмът]]. Едни от участничките в тези срещи са сестрите '''Понари''' и '''Тирит Кхиеу'''. По-голямата сестра – Понари, е първата камбоджанка, получила университетска диплома по английска литература. Сари и Тирит, които са сгодени още преди идването си в Париж, се женят през лятото на същата година.

Салот се завръща от Париж в Пном Пен, където живее отново при брат си. По това време става член на '''Индокитайската комунистическа партия''', която е ядрото на '''Народната революционна партия'''. Назначен е на ръководна длъжност близо до границата с [[Виетнам]]. Докато пребивава там, Салот получава политическа подготовка като комунист от един монах на име '''Toy Самоут''', който е и водеща фигура в партията.

През ноември същата година, малко преди края на първата''' Индокитайска война''', крал Сианук успява да получи съгласието на Франция за обявяване на независимостта на Камбоджа, като французите поставят условие да запазят своята армия в кралството. При това развитие на нещата организацията '''Кхмер Исарак''', която се бори за независимостта на Камбоджа, става излишна.

Преди изборите за национално събрание крал Сианук предприема един донякъде изненадващ ход, за да консолидира подкрепящите го сили в Камбоджа. През март [[1955]] г. Сианук предава кралската власт на своя баща '''Нородом Сурамарит''', а самият той създава своя собствена политическа машина – '''Народна социалистическа общност''' (Сангкум Риастр Ниюм). Той развива своята дейност като обикновен гражданин. По време на изборите възниква голямо разцепление и в края на септември всички места в националното събрание се оказват заети от членове на Сангкум Риастр Ниюм. Този резултат утвърждава лидерската позиция на Сианук и практически означава възкресяване на [[Абсолютна монархия|абсолютната монархия]]

Крал Сурамарит умира през [[1960]] г. През същата година Сианук става държавен глава и съсредоточава в ръцете си цялата политическа власт в Камбоджа. В Южен Виетнам идва на власт президентът [[Нго Дин Дием]], който провежда проамериканска политика. Комунистите във [[Виетнам]] подготвят действия срещу тази политическа линия. В Камбоджа Сианук запазва неутралната си позиция. През септември [[Партия на труда (Северен Виетнам)|Партията на труда]] на '''Северен Виетнам''' организира важна среща, на която се взема решение, да се помогне на '''Южен Виетнам''' и да се започне въоръжена съпротива срещу проамериканското управление. Две седмици по-късно Салот и членовете на Комунистическата партия провеждат тайна среща в Пном Пен, на която официално променят името на партията в '''Кампучийска партия на труда'''. '''Toy Самоут''' е избран за генерален секретар на новата партия, а '''Нуон Чеа''', който се укрива в [[Ханой]] след отстъплението на отрядите на [[Виетмин]], става помощник генерален секретар.

Салот и останалите партийни членове, които са се обучавали в чужбина, са избрани в '''Централния комитет на партията'''.

В продължение на две години, до [[1962]] г. не се наблюдава някаква значима промяна в политическата обстановка. Сианук привлича в своята партия '''Кхиеу Самфан,''' който става и неин представител в парламента. Самфан, подобно на Салот, завършва образованието си във [[Франция]]. Сианук се опитва да наложи своята идея за '''„монархически социализъм“''' и да се разграничи до известна степен от антикомунистическите си действия в миналото. Назначавайки Кхиеу Самфан за член на своя кабинет, той се стреми да се приближи до левичарски настроените политици. От друга страна, членовете на по-радикалната политическа организация '''Гражданска асоциация''' (Прачеачон) един след друг са арестувани и партията почти престава да функционира.

Салон и някои от другите лидери на '''Виетнамската работническа партия''' напускат Пном Пен и се отправят към главния щаб на [[Виетмин]] в Източната зона, който се намира в джунглата в източната част на '''Кампонг Чам''', близо до границата с [[Виетнам]]. Те решават да посветят живота си на създаването на едно бъдещо идеално общество и да превърнат тази мечта в реалност. Под закрилата и покровителството на Северен Виетнам групата се подготвя за деня на революцията. Кралят на Камбоджа '''Нородом Сианук''' нарича комунистите като Салот '''„Червените кхмери“'''. Той засилва репресиите си срещу тях и това е причина Салот и неговите другари, чиято организационна и военна мощ по това време е твърде малка, да приемат курс на революционна борба срещу официалното управление.

Официално Камбоджа поддържа неутралитет по отношение на войната във Виетнам. Постепенно обаче страната започва да подкрепя Северен Виетнам, тъй като не желае да провокира силния си съсед. Сианук отклонява финансовата помощ, предложена от [[Съединени американски щати|Съединените щати]] и мълчаливо одобрява създаването на път до Северен Виетнам, наречен „[[Пътят Хо Ши Мин]]“. По него се превозват муниции от Северен Виетнам до [[Виетконг]], без да се преминава през демилитаризираната зона във Виетнам – така наречения '''17 паралел'''. След [[Тонкински инцидент|инцидента в залива Тонкин]] през [[1964]] г. Америка започва военна инвазия в Северен Виетнам и бомбардира редица градове в страната, както и пътя „Хо Ши Мин“. Така Камбоджа е въвлечена във [[Виетнамската война]], въпреки нейното нежелание. През [[1965]] г. Сианук прекратява дипломатическите връзки на страната със Съединените щати заради извършените от тях бомбардировки на камбоджанска територия.

След завръщането си от Китай Салот прекарва няколко години в '''Ратанакири''', планинска местност в североизточната част на Камбоджа. Тук той продължава да координира действията на анти-правителствените партизански отряди.

Племето, което обитава тези земи, се нарича '''кхмер ли''' (планински кхмери). Те обработват колективно земята, използвайки добре известния начин на изсичане и изгаряне на гористи райони, за да си осигурят земеделски площи.

През септември Салот се завръща в Камбоджа и променя името на партията в '''Комунистическа партия на Кампучия''', след което премества базата ѝ в '''Ратанакири'''.

В края на [[1969]] г. Салот отново заминава за [[Ханой]], за да обсъди дейността на отрядите си с лидерите на Виетнамската партия на труда. Правителството на Северен Виетнам се обръща с молба към Червените кхмери да преустановят партизанската си борба и да подкрепят северновиетнамската армия и '''Националния фронт за освобождение'''. Салот обаче отказва да се отзове на тези призиви, защото е разочарован от пренебрежителното отношение на Северен Виетнам към Комунистическта партия на Кампучия. Разбира се, той няма към кого друг да се обърне за помощ, освен към Виетнам, но според него, ако революцията в Камбоджа не се осъществи от самия народ, съдбата на страната би била да понася непрекъснато намесата на такъв могъщ съсед като Виетнам. Салот смята, че подобна несправедливост продължава вече твърде дълго.

Докато се спира за кратко в [[Москва]] при връщането си от Франция, Сианук е вбесен от предателството на Лон Нол, но нищо не може да се направи. Единственото, което му остава, е да следва първоначалната си програма и да замине за [[Пекин]]. Новината за преврата, извършен от Лон Нол, е пълна изненада за Салот, който по това време е в [[Ханой]]. Той веднага заминава за Пекин, придружен от '''Фам Ван Донг''', министър- председател на Северен Виетнам. След като се срещат с [[Чжоу Енлай]] – министър-председател на Китай, те решават да създадат '''Национален освободителен фронт на Кампучия'''. Посещението на Салот е запазено в тайна, за да не се провокира Сианук.

През [[май]] [[1970]] г. в Пекин е взето решение за създаване на '''Национален фронт за освобождение на Камбоджа'''. Един месец по-късно Лон Нол променя името на страната и то вече е '''Кхмерска република'''. Комунистическите групи в Камбоджа са атакувани от американски и южновиетнамски военни части, но Червените кхмери имат пълната подкрепа на Северен Виетнам и Китай, а борбата им е оправдана, защото целта им е да възстановят законния лидер на страната-крал Сианук. Въпреки че е изгубил предишното си влияние в политическия живот на страната, Сианук все още се ползва с популярност сред народа.

До края на [[1971]] г. Фронтът за национално освобождение постепенно установява контрол в редица населени места. От началото на съвместните действия Червените кхмери успяват в рамките на няколко години да укрепят своя военен и административен потенциал. В контролираните от тях райони на страната те започват да осъществяват своя предварително разработена политика, но в същото време продължават да водят сражения с армията на Лон Нол, който постепенно започва да губи позиции. В икономическите планове на Червените кхмери е залегнало развитие на селското стопанство чрез създаването на земеделски комуни. Всяка комуна се контролира от отговорник, наричан '''„ангкар“''', а тези отговорници са контролирани от други, по-старши. '''Върховният „ангкар“''' е самият Салот, който получава титлата „Брат номер едно“ и оттогава е известен като Пол Пот, от френския израз „Politique potentielle“ (Потенциална политика). С това име го титулува китайското ръководство.

За Пол Пот, хората, избягали от провинцията по време на гражданската война, за да търсят убежище в градове като [[Пном Пен]] или [[Батамбанг]], са предатели и изменници на революционната кауза. Още повече, че те търсят закрилата на капиталистическата система и поради това са считани за „врагове“. Гражданите са разделяни на две групи: '''„стари хора“''', които живеят в освободените райони преди началото на революцията, и '''„нови хора“''', които са избягали от селата и са потърсили спасение в [[град]]овете. Последните са лишени от всякакви права и осъдени на тежък труд в комуните. Пол Пот забранява парите и пазара, а така също и всякаква частна собственост. Цялата частна собственост се превръща в национална и на гражданите им е разрешено единствено да притежават своите черни униформи и приборите си за хранене. Дори и децата се възприемат като национална собственост. Когато навършат пет или шест години, те са отделяни от семействата им и са изпращани в институции, където ги възпитават в духа на революционните принципи.

През [[септември]] Сианук се завръща от [[Пекин]] и му е поверен незначителният пост на държавен глава. През януари [[1976]] г. в [[Демократична Кампучия]] е приета нова [[конституция]]. На този етап все още не е оповестено съществуването на '''Комунистическата партия на Кампучия'''. Няколко месеца по-късно Сианук официално подава оставка под предлог, че не е в състояние да се приспособи към ситуацията. Пол Пот обаче смята, че Сианук би могъл да му бъде полезен при управлението, и заявява, че би се съгласил да приеме оставката му само при условие че Сианук остане в Кампучия. По-късно за държавен глава е избран '''Кхиеу Самфан'''. През април, една година след превземането на Пном Пен, Пол Пот става [[министър-председател]] на Демократична Кампучия, използвайки фалшивата легенда, че е 47-годишен общ работник от ферма за [[Евкалипт|евкалиптови дървета]]

След като Пол Пот застава начело на страната, настъпва влошаване на отношенията между Кампучия и [[Виетнам]]. Двете съседни държави не могат да достигнат до съгласие по отношение на граничната линия, поради което продължават престрелките между частите на виетнамската армия, разположени край границата и кампучийските отряди. През януари [[1977]] г. Пол Пот заповядва на войските, чиито позиции са в източната част на страната, да бомбардират вътрешни територии на Виетнам. '''Самдех Хун Сен''', който е заместник-командир на армията в 21-ви район, се съмнява в ефикасността на тази заповед и отлага нейното изпълнение. През юни Хун Сен получава заповед да се яви пред своя „ангкар“. Той осъзнава, че е напълно вероятно да не се завърне жив от тази среща и заедно с група свои приближени бяга във Виетнам.

Два месеца по-късно армията на Кампучия започва да бомбардира виетнамската провинция '''Тай Нин'''. Приблизително по това време Пол Пот обявява в предаване на радио Пном Пен съществуването на комунистическата партия на Кампучия, което до този момент е пазено в тайна. Това е първата му публична поява като министър- председател на Демократична Кампучия. В своето изявление той поставя ударение на намерението си да осъществява прокитайска политика като целта му е да осигури подкрепата на Китай за режима си.

'''Хенг Самрин''' и неговите войници, които в продължение на няколко месеца се укриват в джунглите, преминават границата и се присъединяват към групата на '''Самдех Хун Сен'''. В началото на декември [[1978]] г. те създават '''Кампучийски национален обединен фронт за национално спасение'''. На 25 декември виетнамската армия предприема мощна офанзива срещу [[Демократична Кампучия]], в която участват милиони войници. Атаката е предприета като официален отговор на призива за помощ на Кампучийския национален обединен фронт за национално спасение.

През януари 1979 г. Сианук държи пламенна реч на най-високо равнище – пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]], в която обявява създаването на Народна република Кампучия. Неин председател е '''Хенг Самрин''', а министър на външните работи – '''Самдех Хун Сен'''.

Правителството на Хенг Самрин прави достояние на целия свят зверствата, извършвани от режима на Пол Пот, опитвайки се по този начин да оправдае нахлуването на виетнамската армия в Кампучия. Твърди се, че броят на жертвите е между един и два милиона. В резултат на всичко това Пол Пот и Йенг Сари, бившият представител на Демократична Кампучия в [[ООН]] са съдени задочно от специално създаден за тази цел съд и получават смъртни присъди. Демократична Кампучия обаче остава членка на ООН. Смята се, че причината за подобно развитие на нещата се дължи на факта, че [[Съединените щати]] и [[Асоциацията на страните от Югоизточна Азия]] ('''ASEAN'''), разтревожени от възможността за разпространението на комунизма и в други страни в района, оказват натиск върху решението на ООН.

Междувременно, през октомври същата година '''Сон Сан''', министър-председател при управлението на Сианук, създава Кхмерски народен национално- освободителен фронт (KPNLF). Сон Сан е антикомунист и пролиберално ориентиран политик, който се ползва от подкрепата на [[Тайланд]]. От друга страна, Червените кхмери заявяват, че са готови да сменят Пол Пот, предвид обстоятелствата, с '''Кхиеу Самфан''', който да ги представлява. Всъщност нещата не се променят особено и Пол Пот все още е на власт.

През 1985 г. когато Хун Сен става [[министър-председател]] при управлението на Йенг Самрин, Пол Пот обявява своето решение да се оттегли от ръководния си пост. През този период Виетнам започва да провежда нова политика, наречена '''Дои Мои''' (възстановяване), която не изключва някои характеристики на капиталистическата система и е повлияна от [[Перестройка]]та, осъществявана в [[Съветския съюз]]. Либералните промени във виетнамската политика изиграват важна роля и правят възможно организирането на среща между Сианук и Хун Сен през 1986 г.

Една седмица по-късно Пол Пот е арестуван от своите войници и е осъден на доживотен затвор от сформирания в лагера съд. През 1999 г. Червените Кхмери са разформировани. Хората, свидетели на събитията по време на тяхното управление, наричат този период '''„самаи а-Пот“''', което на кхмерски означава „срамната епоха на Пот“. През 2011 г. четирима от най-високопоставените и най-доверените приближени на Пол Пот- – „брат №2" [[Нуон Чеа]], бившият президент [[Кхиеу Самфан]], бившият външен министър [[Йенг Сари]] и съпругата му и бивш социален министър [[Йенг Тирит]] са изправени пред '''Извънредния международен трибунал''' в [[Пном Пен]] по обвинения в престъпления срещу човечеството и [[геноцид]]. Те са подведени под отговорност за смъртта на близо 2 милиона души от болести, глад, принудителен тежък физически труд, изтезания и екзекуции в периода 1975 – 1979 г.