Диптих (религия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bot: Automated import of articles - append on top
изтрита информация, която няма отношение
Ред 1:
{{към пояснение|Диптих|Диптих (пояснение)}}
'''Диптих''' ({{lang-grc|δί-πτῠχος}} - ''«двустранен„двустранен, т.е. две страни»страни“'', ''от'' {{lang-grc|δύο}} - ''«два»„два“'' + {{lang-grc|πτῠχή}} - ''«табличка„табличка, плака»плака“'') е списък с имена упоменаван в [[литургия]]та на [[Православната църква]].
 
Терминът произлиза още от [[елини]]те и [[римляни]]те и с него са се означавали таблички-книжки за записи, състоящи се две костни или метални дъсчици, снадени една за друга във формата на книга. Те често били украсявани. Често към тези книжки се прибавяли допълнителни листя и по този начин се образувал [[триптих]] (τρίπτυχα), [[пентаптих]] (πεντάπτυχα) и въобще [[поменик|полиптих]] (πολύπτυχα), т.е. ''Поменик''. <ref>[https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,17241/view,article/ Градът в църковните канони и значението на диптиха в Православната църква]</ref>
 
В [[история на християнската църква|историята на християнската църква]] диптихът задължително се чете от [[амвон]]а по време на [[евхаристия]]та.
 
По свидетелствата на [[Киприян Картагенски]] през [[3 век]] масово се употребявали диптихи, като тази традиция се запазила при [[католици]]те до [[13 век]], а в различни поместни православни църкви и до [[15 век]] включително. От съществувалите многобройни списъци с подредбата им в християнската църква (на патриарси, епископи по ранг и т.н.), поради институционални, политически, дипломатически и исторически причини през 21 век е оцелял т.нар. ''диптих на поместните православни църкви'', като автокефални такива. В действителност това е йерархичен подредбен списък на [[Предстоятел]]ите на поместните православни църкви. Йерархичната подредба в него е най-спорния въпрос за БПЦ в източното православие, т.к. отразява стойността и тежестта на всяка [[автокефалия]]. [[Папство]]то няма отношение към този каноничен спор по обективни дадености. <ref>[http://www.pravoslavieto.com/docs/avtokefalna_tsarkva.htm Какво е автокефална църква?]</ref>
 
[[БПЦ]] и патриарх [[Неофит Български]] (а и не само, т.е. заедно с още три поместни автокефалии от общо четиринадесет, в т.ч. и най-голямата [[РПЦ]]), отказва участие в дълго подготвяния и свикан [[Всеправославен събор]] в периода 16-27 юни 2016 г. в [[Колимвари]], [[Крит]] по причина, че БПЦ с нейния патриарх следва да са на петото поредно и систематично място в диптиха, но най-вече поради съпротивата на [[Вартоломей I]] към момента това не е така и Предстоятелят на БПЦ е след много други по-късно признати автокефалии, като сръбската и румънската, че и грузинската. Въпросът с руската автокефалия е по-особен заради тежестта на тази църква в православния [[диоцез]], въпреки че исторически РПЦ следхожда БПЦ. Според запазено Ръководство на канцеларията на Константинополската патриаршия от 1383 г. първа патриаршия е Константинополската, следвана от Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската. След това пише – [[Търново]]. Според [[томос]]а на Вселенския патриарх [[Герман II]] и останалите патриарси от [[Църковен събор в Лампсак|църковния събор в Лампсак]], въздигането в патриаршия е „вечно и неотменимо“. <ref>Вестник „Труд“ със статия „Искаме си петото място в църковната листа“</ref>
 
Към 2017 г. Предстоятелят на БПЦ, като патриарх, заема девето място в диптиха заради [[томос]]а с който е вдигната [[българска схизма|българската схизма]] и е след тези на Константинополската, Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската, Руската, Грузинската, Сръбската и Румънската патриаршии. БПЦ намира, че валидният и легитимен томос за диптиха е не този последния, а предходния от [[Лампсак]]. БПЦ счита деветото си място в диптиха за обидно и претендира за каноничното пето, евентуално най-малкото за шесто такова след РПЦ (предвид тежестта на последната във вселенския православен мир, макар че РПЦ е патриаршия от 1589 г.). <ref>[http://www.orthopuzzle.com/2014/02/22-1945.html ВДИГАНЕ НА СХИЗМАТА ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И ПРИЗНАВАНЕ НА НЕЙНАТА АВТОКЕФАЛИЯ (22 февруари 1945 г.)]</ref> За БПЦ този субординационен въпрос е от първостепенно значение за отношенията ѝ с другите поместни православни църкви.
 
На 10 ноември 2015 г. избухва безпрецедентен скандал при официалното посещение на вселенския патриарх [[Вартоломей I]] в България, след припомняне от негова страна на старото [[фанариот]]ско обвинение към [[БПЦ]] във [[филетизъм]], и министър-председателят [[Бойко Борисов]] отказва да го приеме. <ref>[http://www.standartnews.com/balgariya/borisov_ne_prieh_vartolomey_zaradi_povedenieto_mu_spryamo_balgariya-309445.html Борисов: Не приех Вартоломей заради поведението му спрямо България]</ref>
 
== Източници ==