Уикипедия

Враня: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 20:
| телефонен-код = 017
}}
[[Файл:Eastern wall of fortress Markovo Kale, Vranje, Srbija (7).JPG|250px250п|мини|вляволяво|Марково кале край града]]▼
'''Враня''' ({{lang-sr|Врање|Vranje}}) е [[град]] в [[Сърбия]], разположен в южната част на страната. Градът е един от големите центрове на [[Поморавие]]то.
[[Файл:Narodni muzej u Vranju, Srbija (2).JPG|250px250п|мини|вдясноляво|Сградата на музея в града (Бившиятбившия конак)]]▼
[[Файл:Beli most.JPG|250px250п|мини|вдясноляво|Белият мост]]▼
 
'''Враня''' ({{lang-sr|Врање|Vranje}}) е [[град]] в Южна [[Сърбия]], административен център на [[Пчински окръг]] и [[Градска община Враня]].
През [[2003]] година населението на града наброява 55 200 души, по-голяма част от които са се самоопределили за [[сърби]].
 
ГрадътПрез е2003 административенгодина центърнаселението на общинаграда [[Вранянаброява (община)|Враня]]55 и200 на [[Пчински окръг]]души, включващпо-голяма ичаст размирнатаот [[Прешевскакоито долина]]се исамоопределят градза [[Буяновац]], район, населен предимно от етнически [[албанцисърби]]. ВраняНамира се намира само на няколко километра от границата с [[Република Македония]]. Той е сред големите центрове на [[Поморавие]]то.
 
== История ==
[[Пчински окръг|Областта]] е включена в пределите на [[Първата българска държава]] по времето на [[хан Пресиян]].
 
Градът е споменат за първи път през [[1093]] година от [[Ана Комнина]], дъщеря на на византийския император [[Алексий I Комнин]]. В книгата „''Алексиада''“, Ана Комнина разказва за превземането на града от [[Велико княжество Сърбия|сръбския]] войвода Вукан, но не след дълго [[византийци]]те си възвръщат Враня. <ref>http://www.fordham.edu/halsall/basis/annacomnena-alexiad00.html</ref>.
▲[[Файл:Eastern wall of fortress Markovo Kale, Vranje, Srbija (7).JPG|250px|мини|вляво|Марково кале край града]]
След възстановяване на българската държавност, по времето на цар [[Калоян]], града и [[Пчински окръг|околността]] влизат във [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Сръбското проникване в града и околността е към края на [[13 век]]. Интересна особеност е, че Враня за разлика от [[Ниш]] и [[Лесковац]] е била по-продължителен период в сръбски ръце, но независимо от това, [[българщина]]та тук е пуснала здрави корени. Това се дължи на географската близост и свързаност на града и областта със [[Скопие]]. По време на австрийската окупация на Балканите 1688 – 1692 Враня управлява немско семейство [[Фон Лам]].▼
 
▲След възстановяване на българската държавност, по времето на цар [[Калоян]], града и [[Пчински окръг|околността]] влизат във [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Сръбското проникване в града и околността е към края на [[13 век]]. Интересна особеност е, че Враня за разлика от [[Ниш]] и [[Лесковац]] е била по-продължителен период в сръбски ръце, но независимо от това, [[българщина]]та тук е пуснала здрави корени. Това се дължи на географската близост и свързаност на града и областта със [[Скопие]]. По време на австрийската окупация на Балканите (1688 – 1692) Враня се управлява немскоот немското семейство [[Фон Лам]].
Вранци и населението от [[Пчински окръг|областта]] участват активно в борбите за църковна и национална независимост. Градът и околността са включени в [[диоцез]]а на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], а по-сетне и в [[Санстефански договор|Санстефанска България]]. По силата на [[Берлинския договор]], [[Сърбия]] с получаването на [[независимост]], придобива Враня с [[Пчински окръг|околността]] и&#768;.▼
 
▲Вранци и населението от [[Пчински окръг|областта]] участват активно в борбите за църковна и национална независимост. Градът и околността са включени в [[диоцез]]а на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], а по-сетне и в [[Санстефански договор|Санстефанска България]]. По силата на [[Берлинския договор]], [[Сърбия]] с получаването на [[независимост]], придобива Враня с [[Пчински окръг|околността]] и&#768;.
По време на [[Първата световна война]] (1915 – 1918) от 4 октомври 1915 градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 11 500 души.<ref name="vk">Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29</ref> След войната с възстановяване на статуквото и по силата на [[Ньойския договор]], към [[Пчински окръг|Вранско]] е придадено и [[Босилеград]]ско.▼
 
▲[[Файл:Beli most.JPG|250px|мини|вдясно|Белият мост]]
▲По време на [[Първата световна война]] (1915 – 1918) от 4 октомври 1915 до 1918г. градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 11 500 души.<ref name="vk">Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни„Военни известияизвестия“, София, 1917, стр. 29</ref>. След войната с възстановяване на статуквото и по силата на [[Ньойския договор]], към [[Пчински окръг|Вранско]] е придадено и [[Босилеград]]ско.
Градът и околността са част от [[Царство България]] по време на [[Първа световна война|Първата]] (1915 – 1918) и [[Втората световна война]] (1941 – 1944). <ref>{{cite book |last= Чилингиров |first= Стилиян |authorlink= Стилиян Чилингиров |title= Поморавия по сръбски свидетелства |year= 1942 |publisher= Българско дело }}</ref>▼
 
▲[[Файл:Narodni muzej u Vranju, Srbija (2).JPG|250px|мини|вдясно|Сградата на музея в града (Бившият конак)]]
▲Градът и околността са част от [[Царство България]] по време на [[Първа световна война|Първата]] (1915 – 1918) и [[Втората световна война]] (1941 – 1944). <ref>{{cite book |last= Чилингиров |first= Стилиян |authorlink= Стилиян Чилингиров |title= Поморавия по сръбски свидетелства |year= 1942 |publisher= Българско дело }}</ref>.
 
== Личности ==
Line 61 ⟶ 62:
 
{{Община Враня}}
 
[[Категория:Враня| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Враня“.