Разлика между версии на „Индоевропейски праезик“

м
Грешки в статичния код: Грешно вложени тагове; форматиране: 2x тире, 16 интервала (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 1x А|А(Б))
м (Грешки в статичния код: Грешно вложени тагове; форматиране: 2x тире, 16 интервала (ползвайки Advisor))
'''Индоевропейският праезик''' или праиндоевропейският [[език-основа]], т.е. общият предшественик на езиците от [[Индоевропейско езиково семейство|индоевропейското езиково семейство]], не е засвидетелстван писмено, но е реконструиран частично с помощта на [[сравнително-исторически метод|сравнително-историческия метод]].
 
Съществуват редица различни хипотези относно датирането и локализацията на индоевропейския праезик. Най-старите индоевропейски езици – вече значително диференцирани – писмено са засвидетелствани през първата половина на [[2-то хилядолетие пр.н.е.]], а данните от тях косвено показват, че разпадането на индоевропейската общност трябва да е настъпило най-късно около [[3000 г. пр.н.е.]] След анализ на наследената лексика възниква предположението, че индоевропейската общност е съществувала в периода на [[неолит]]а (преди разпространение на топенето и обработката на металите) и населението ѝ е било съставено от земеделци и скотовъди.
 
Най-често възприеманата хипотеза локализира индоевропейците в [[степ]]ните области на [[Украйна]] и Южна [[Русия]], отъждествявайки ги с носителите на [[курганна култура|курганната култура]]. Експанзията на индоевропейците на територията на [[Европа]] би могла да се свърже, съгласно тази концепция, с набезите на скотовъдни народи от района на [[Черно море|черноморските]] степи, творци на къснонеолитни култури, като напр. [[култура на шнуровата керамика|културата на шнуровата керамика]]. Най-новите археологически изследвания обаче оспорват източния произход на европейските култури от късния неолит. Съгласно една алтернативна концепция, индоевропейските народи произлизат от поречието на Среден [[Дунав]], където в средата на [[4-то хилядолетие пр.н.е.]] се формира [[култура на лентовата керамика|културата на лентовата керамика]], която през следващите столетия колонизирала Централна и Северна Европа. Съществуват и други хипотези за „прародината“ на индоевропейците ([[Мала Азия]], Северна Европа, [[Индия]]), които обаче не тълкуват добре историческото разпространение на индоевропейските народи, нито връзките им с конкретни археологически култури.
 
Трябва да се подчертае, че терминът „[[индоевропейци]]“ означава езикова общност. Не трябва да го свързваме еднозначно с определена култура, а още повече с определени генетични признаци („раса“). Индоевропейските народи често са асимилирали различни неиндоевропейски [[етнос]]и, като са приемали и елементи от техните култури. До около 1000 пр.н.е. различни индоевропейски народи колонизирали почти цяла Европа и значителни територии от Азия (Мала Азия, Средна Азия и част от Индия).
 
== Характеристика ==
=== Фонетика и фонология ===
{{Вижте също|Индоевропейска основа на праславянската фонетична система}}
* '''Съгласни звукове'''
|
|-
!rowspan="3"|[[Преградна съгласна|Преградни]]||<small>[[Беззвучна съгласна|беззвучни]]</small>
[[Беззвучна съгласна|беззвучни]]</small>
|align=center|*p
|align=center|*t
|align=center|*w
|
|}
 
* '''Гласни звукове'''
[[гласен звук|гласни]] a, e, o, i, u
 
дълги гласни - – a:, e:, o:
 
[[дифтонг|двугласни]] - – ei, eu, e:i, e:u, oi, ou,...
 
=== Промяна на думите (флексия) ===
Индоевропейският праезик е [[синтетичен език|флексивен]] или синтетичен език, подобно на повечето [[славянски езици]] (с изключение на [[български език|българския]]). Склонението се съобразява с осем [[падеж (граматика)|падежа]] (седем, както в повечето славянски езици, плюс [[аблатив]], отговарящ на въпросите „откъде?, от кого/какво?“), както и с три [[граматично число|числа]] (единствено, двойствено и множествено). Трите [[граматичен род|граматични рода]] (мъжки, женски и среден) се развиват вероятно само в част от индоевропейското езиково семейство (с изключение на [[анатолийски езици|анатолийските езици]]); според тази теория (оспорвана от някои индоевропеисти) древната система включва два граматични класа („родове“) [[съществително име|съществителни]] (одушевени и неодушевени).
 
Спрежението на индоевропейския праезик е доста усложнено с развита система от аспекти ([[вид на глагола|видове]]) (които частично изпълняват функцията на времена) и [[наклонение на глагола|наклонения]]; съществуват и два [[залог на глагола|залога]] (действителен и възвратно-страдателен, изразяван с помощта на специални окончания). Спрежението се съобразява с три лица и три числа (единствено, двойствено и множествено), а [[глагол]]ите образуват и няколко вида производни форми с характера на [[причастие|причастия]] (не съществува [[инфинитив]]).
 
== Външни препратки ==
* [http://www.iras.ucalgary.ca/~volk/sylvia/Kurgans.htm Курганна култура] (на английски)
* [http://members.pgv.at/homer/INDOEURO/contents.htm Ергативна фаза на ранния индоевропейски праезик] (на английски)
 
[[Категория:Индоевропейски езици|*]]