Мутулово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-източно- +източно)
форматиране: 17x тире-числа, 12x тире, 6lokavica, интервал, кавички, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 22:
}}
 
'''Муту&#768;лово''' или '''Мотилово''' ({{lang-el|Μεταξοχώρι}}, ''Метаксохори'', [[катаревуса]]: ''Μεταξοχώριον'', ''Метаксохорион'', до 1926 година катаревуса ''Μουτούλοβον'', ''Мутуловон'', димотики ''Μουτούλοβο'', ''Мутулово''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/170672 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μουτούλοβο - – Μεταξοχώρι]</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], дем [[Кукуш (дем)|Кукуш]] (Килкис) на административна област [[Централна Македония]]. Мутулово има население от 143 души (2001).
 
== География ==
Ред 29:
== История ==
=== В Османската империя ===
В 19 век Мутулово е българско село в каза Аврет Хисар ([[Кукуш]]) на Османската империя. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Мутолово'' (Moutolovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) със 140 домакинства, като жителите му са 684 [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 166- – 167</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година Мотилово има 850 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_10.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 168.]</ref>
 
Християнското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Мутулово (Moutoulovo) има 1&nbsp;344 българи екзархисти и в селото работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La„La Macédoine et sa Population Chrétienne"Chrétienne“. Paris, 1905, рpрр. 98- – 99.</ref>
 
От 1892 до 1909 година в Мутулово служи униатският свещеник Нако Янев, който през 1934 г. е свещеник в източнокатолическата енория в София. В 1911 - – 1914 година в селото служи униатът отец Христо Чолаков.<ref name="Кратка история">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kae-bg.org/images/content/36/istoria%20novo-delchevo.doc | заглавие=Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево |достъп_дата =2015-10-13 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Католическа апостолическа екзархия |език= |цитат= }}</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 13 души от Мутулово са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 864.</ref>
 
=== В Гърция ===
В 1913 година след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. 17 семейства от Мутулово са настанени в [[Голям Манастир]], Ямболско.<ref> Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, стр. 254.</ref>
 
През 1926 години селото е прекръстено на Метаксохорион.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - – 1971]</ref> В 1928 година селото е изцяло бежанско с 63 семейства и 198 жители бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>
 
Мутуловци се изселват в България. След 1919 година част от униатските жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес [[Ново Делчево]].<ref name="Кратка история"/>
Ред 46:
== Личности ==
;Родени в Мутулово
* {{флагче|България}} Атанас Георгиев (1884 - – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 147 - – 148.</ref>
* {{флагче|България}} [[Атанас Гоцев]] (1902 - – 1928), български революционер
* {{флагче|България}} Вано Дельов (1874/1875 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 203.</ref>
* {{флагче|България}} [[Гого Киров]] (? - – 1905), български революционер
* {{флагче|България}} Гоце Стоянов Кехая (Кяя) (1857 - – ?), македоно-одрински опълченец, ІІ отделение, Кукушка чета, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 344, 399, 667.</ref>
* {{флагче|България}} Мито Гугулянов (Гогумянов, 1873 - – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 2 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 серска дружина<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 189.</ref>
* {{флагче|България}} Насо Пецов Канин (1886 - – ?), македоно-одрински опълченец, ІІ отделение, Кукушка чета, 1 рота на 15 щипска дружина<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 335.</ref>
* {{флагче|България}} Никола Георгиев Петков (1887/1888 - ?), македоно-одрински опълченец, неграмотен, Кукушка чета, 4 рота на 13 кукушка дружина<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 551.</ref>
* {{флагче|България}} Никола Гугулянов (Коле Гогумянов, 1876/1879 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 2 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 серска дружина<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 189.</ref>
* {{флагче|България}} Тано Янов (1889 - – ?), македоно-одрински опълченец, работник, ІV отделение, 4 рота на 3 солунска дружина<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.</ref>
* {{флагче|България}} Ташо Гегов (1876 - – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 140.</ref>
* {{флагче|България}} Тома Янев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, ранен на 5 юли 1913<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 820.</ref>
* {{флагче|България}} Трайко, български революционер от ВМОРО, кукушки войвода през 1912 година взел участие в освобождението на Кукуш и македоно-одрински опълченец през 1913 година<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893- – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 170.</ref>
* {{флагче|България}} Мито Яков Хаджията, български революционер, четник на [[Иванчо Карасулията]]<ref>Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.</ref>
* {{флагче|България}} Христо Георгиев Петков (1882/1883 - 1913), македоно-одрински опълченец, ІІ отделение, Кукушка чета, 1 рота на 15 щипска дружина, умрял на 17 юни 1913<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 553.</ref>
* {{флагче|България}} Христо Митров (1862/1867 - ?), македоно-одрински опълченец, неграмотен, Кукушка чета, нестроева рота на 15 щипска дружина<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 456.</ref>
* {{флагче|България}} Христо Янов, македоно-одрински опълченец, неграмотен, Кукушка чета<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.</ref>
 
== Външни препратки ==
Ред 69:
== Бележки ==
<references />
 
 
{{Дем Кукуш}}