Въмбел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Премахнат тероризъм и опит да се скрие истината
Ред 1:
{{други значения|бившето село в Костурско|други значения на Въбел|Въбел|други значения на Мосхохори|Мосхохори}}
{{към пояснение|Въбел|Въбел}}
{{Селище в РГ инфо|Гърция
{{към пояснение|Мосхохори|Мосхохори}}
| име = {{PAGENAME}}
 
| име-местногр = Μοσχοχώρι
{{Селище инфо|Гърция
|ширина=40.6436111
| име = {{PAGENAME}}
|дължина=21.065
| име-местно = Μοσχοχώρι
| видобласт = Западна = Македония
| знамедем = Преспа
| герб население = изселено
| население-година = 1945 – -49
| изглед =
| надморска-височина = 1 174
| изглед-описание =
| пощенски-код = -
| област = Западна Македония
| дем телефонен-код = Преспа-
| изгледгерб =
| географска-област = [[Кореща]]
| площгеообласт = Кореща
| геообласт-препратка = Кореща
| височина = 1 174
| население = изселено
| население-година = 1945 – 49
| кмет =
| основаване =
| пощенски-код = -
| телефонен-код = -
}}
 
'''Въ&#768;мбел''' или '''Въ&#768;мбели''' (понякога книжовно '''Въ&#768;бел''' ({{lang-el|Μοσχοχώρι}}, ''Мосхохори'', [[катаревуса]]: ''Μοσχοχώριον'', ''Мосхохорион'', до 1927 година ''Βαμπέλι'', ''Вамбели''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/171295 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βαμπέλι – - Μοσχοχώριον]</ref>,{{lang-sq|Dhambeli}}) е бивше [[село]] в Република [[Гърция]] на територията на дем [[Преспа (дем)|Преспа]], област [[Западна Македония]].
 
== География ==
Селото е разположено на 2 kmкилометра северозападно от Смърдеш (Кристалопиги) и на 54 kmкилометра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 40 kmкилометра северозападно от Костур (Кастория) в подножието на планината [[Корбец]] (Трикларио) и връх Козич в областта [[Кореща]] (Корестия).
 
== История ==
=== Етимология ===
Името Въмбел е вариант със запазен [[голям юс|носов]] изговор на славянската дума ''„въбел“'' – [[кладенец]]. Името се среща на много места в България като местно или речно име – ''Въбел'', ''Въбела''. Според „[[Български етимологичен речник|Българския етимологичен речник]]“ сродни славянски думи са сръбското ''убао'', ''убла'', ''кладенец'', руското от XI век ''уболъ'', ''улица; кладенец'', полабското ''wûmbâl'', ''извор''. Името произхожда от праславянското *ǫbelъ, което е сродно с арменското ''amb'', ''amp'', родителен падеж ''amboy'', ''ampoy'', ''облак'', гръцкото (пеласгийско) ''ὅμβρος'', ''дъжд'', латинското ''imber'', ''дъжд; вода, течност'', авестийското ''awrəm'', ''облак'', староиндийското ''abhrám'', ''дъждовен облак; мрачно време'', ''ámbháh'', ''ámbu'', ''вода'' от индоевропейското *ombh-, *mbh.<ref>{{cite book |title= Български етимологичен речник, том 1 (А - З) |last=Георгиев |first=Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители) |authorlink= |coauthors= |year=1971 |publisher= Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=200, 207 |url= |accessdate=}}</ref>
 
=== В Османската империя ===
Селото се споманава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името ''Вимбил'' с 84 семейства . <ref>Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim, Ankara, 2006, стр. 118.</ref> В [[19 век]] Въмбел е чисто [[българи|българско]] село. Името Въмбел е вариант със запазен [[голям юс|носов]] изговор на ''[[въбел]]'' - [[кладенец]]. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във ''Вамбели'' (Vambély) живеят 600 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В 1889 година Стефан Веркович („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише, че в селото има 135 [[българи|български]] семейства с 656 жители.<ref>Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. Санкт Петербург, 1889. </ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] ''Вембел'' (Vembel) е посочено като село с 150 домакинства с 420 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.106-107.</ref>
 
В XIX век Въмбел е чисто [[българи|българско]] село. Църквата „Свети Димитър“ е от 1871 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://fos-kastoria.blogspot.com/2013/10/26.html | заглавие =Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς | достъп_дата =2015-08-20 | дата =2013-10-3 | издател = Φως της Καστοριάς}}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във ''Вамбели'' (Vambély) живеят 600 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В 1889 година Стефан Веркович („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише, че в селото има 135 [[българи|български]] семейства с 656 жители.<ref>Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. Санкт Петербург, 1889. </ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] ''Вембел'' (Vembel) е посочено като село с 150 домакинства с 420 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.106 – 107.</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Въмбел има 650 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.]</ref> От [[1903]] година всички жители на Въмбел са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година във Въмбел има 960 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182 – 183.</ref>
 
Въмбел е едно от селата в [[Костурско]], които активно се включват в борбата на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. На 28 март 1903 година селската чета на Въмбел се притичва на помощ на обсадените в село [[Смърдеш]] чети на [[Борис Сарафов]] и [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], като заедно с четата на село [[Връбник]] удря в гръб турската войска.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/5_2.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София 1933, с. 223]</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], на 25 август 1903 година селото е разграбено от турски аскер, 95 къщи са опожарени, а 8 души са убити (Иван Ставрев, Яне Антонов, Никола Пандов, Димитър Пандов, Наумица Лякова, Ставро Спасов, Тръндо Митрев и Ница Тасева). В пещера близо до селото 15 жители на Въмбел се самоубиват, за да не попаднат в ръцете на противника.<ref>Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 204 – 205 </ref> Това са младежите Петре Папа, Георги Наумов, Търпо Лазов, Никола Димитров, Андон Димитров, Цветко Ламбрев, Наум Лазов, Никола Пенев, Вангел Тодоров, Наум Георгиев, Георги Андонов, Яни Киров, Андон Костадинов, Яни Христов и Сотир Митрев. Убит в сражение е и четника Петре Христов<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.141, стр.16</ref>. Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 в Въмбел са изгорени всички 120 къщи, но за убитите няма данни.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Васил Чекаларов, Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр.296.]</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Въмбел има 650 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.]</ref> От [[1903]] година всички жители на Въмбел са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година във Въмбел има 960 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182 – -183.</ref>
На 29 март 1908 година властта претърсва селото и няколко селяни са подложени на жесток побой.<ref>Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.</ref> Според [[Георги Трайчев]] през 1911/1912 година в Въмбел има 113 къщи със 706 жители и функционира училище с 2 учители.<ref>Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15 – 31 юли 1929 година, стр.212.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Въмбел преди [[Балканска война|Балканската война]] от 1912 – 1913 година има 120 български къщи.<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.</ref>
 
Въмбел е едно от селата в [[Костурско]], които активно се включват в борбата на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. На 28 март 1903 година селската чета на Въмбел се притичва на помощ на обсадените в село [[Смърдеш]] чети на [[Борис Сарафов]] и [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], като заедно с четата на село [[Връбник]] удря в гръб турската войска.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/5_2.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София 1933, с. 223]</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], на 25 август 1903 година селото е разграбено от турски аскер, 95 къщи са опожарени, а 8 души са убити (Иван Ставрев, Яне Антонов, Никола Пандов, Димитър Пандов, Наумица Лякова, Ставро Спасов, Тръндо Митрев и Ница Тасева). В пещера близо до селото 15 жители на Въмбел се самоубиват, за да не попаднат в ръцете на противника.<ref>Македония и Одринско (1893 – -1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 204 – -205 </ref> Това са младежите Петре Папа, Георги Наумов, Търпо Лазов, Никола Димитров, Андон Димитров, Цветко Ламбрев, Наум Лазов, Никола Пенев, Вангел Тодоров, Наум Георгиев, Георги Андонов, Яни Киров, Андон Костадинов, Яни Христов и Сотир Митрев. Убит в сражение е и четника Петре Христов<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.141, стр.16</ref>. Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 в Въмбел са изгорени всички 120 къщи, но за убитите няма данни.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Васил Чекаларов, Дневник 1901 – -1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“„Синева” София, 2001, стр.296.]</ref>
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Въмбел са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.836.</ref>
 
На 29 март 1908 година властта претърсва селото и няколко селяни са подложени на жесток побой.<ref>Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.</ref> Според [[Георги Трайчев]] през 1911/1912 година в Въмбел има 113 къщи със 706 жители и функционира училище с 2 учители.<ref>Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15 – -31 юли 1929 година, стр.212.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Въмбел преди [[Балканска война|Балканската война]] от 1912 – - 1913 година има 120 български къщи.<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.</ref>
В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише:
 
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Въмбел са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – -1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.836.</ref>
{{цитат|1/2 ч. на северозапад от с. [[Смърдеш]], на един рид, е разположено с. Въмбел със 120 къщи. Селяните са българи и си говорят на матерния си български язик. Имаха си българска църква и свещеници, българско училище с учители и учителки, една от същото село се именувала Стоянка... За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.<ref name="Борбите 29">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването и&#768; от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=29}}</ref>}}
 
=== В Гърция ===
През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] то остава в Гърция. През 20-те години много от жителите му емигрират в [[България]], като само през 1924 година по официален път заминават 71 души. В 1927 година Въмбел е прекръстено на Мосхохорион.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – - 1971]</ref> След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април [[1941]] година в селото е създадена чета на българската паравоенна организация [[Охрана]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> На 13 януари 1948 година в там се състои първият конгрес на [[Народоосвободителен фронт|НОФ]].<ref>[Привремена демократска влада на Грциjа, Подготвила: Жаклина Митевска, Македонско Сонце.]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]] (1946 – -1949 г.) селото е напълно разсипано и обезлюдено. През 50-те и 60-те години много от жителите му емигрират отвъд океана. По-късно гръцките власти заселват във Въмбел както и в съседните села [[Смърдеш]], [[Косинец]] и [[Дъмбени]] номадски [[власи|влашки]] семейства от [[Епир]] и [[Тесалия]], които обаче използват землището на Въмбел предимно за пасище. Днес селото административно се смята за част от Смърдеш, но почти всички от 150-те му къщи са в руини.
 
=== Преброявания ===
* [[1913]] – - 733 души
* [[1920]] – - 574 души
* [[1928]] – - 444 души
* [[1940]] – - 483 души
 
== Личности ==
;Родени във Въмбел
[[FileФайл:IMARO-band-Kastoria-Papazoglou-2.jpg|дясно|мини|250п|Дейци на ВМОРО, ликвидирали гръцкия комитет в [[Писодер]], начело със [[Ставрос Цамис]]. Прави Илия Ставрев от Въмбел, Кано Тодоров от [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]], Лазар Палчев от [[Връбник]]. Седнали: [[Наум Марковски]] от [[Косинец]] и [[Атанас Пировски]]<ref>Илюстрация Илинден, година ХІІІ, февруари 1941, книга 2 (122), с. 12.</ref>]]
* {{флагче|БългарияBGR-флаг}} Ангел, български революционер, селски войвода на ВМОРО, по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на въмбелската чета<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – -1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 7.</ref>
* {{флагче|КанадаCAN-флаг}} {{флагче|Република МакедонияMKD-флаг}} [[Андрю Росос]] (р. 1941), канадски историк, македонист
* {{флагче|БългарияBGR-флаг}} [[Васил Жуглов]] (1880 – - ?), български революционер
* {{флагче|ГърцияGRC-флаг}} Зисо Попхристов ( Ζήσης Παπαχρήστος), гръцки андартски деец от трети клас и свещеник<ref name="manos.171.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903 – -1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 171.]</ref>
* {{флагче|България}} [[Дана Мураданларска]] (1916 – 1992), българска комунистическа деятелка
* {{флагче|БългарияBGR-флаг}} [[Илия Дигалов]] (1890 – - 1922), български революционер
* {{флагче|Гърция}} Зисо Попхристов ( Ζήσης Παπαχρήστος), гръцки андартски деец от трети клас и свещеник<ref name="manos.171.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903 – 1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 171.]</ref>
* {{флагче|БългарияBGR-флаг}} Илия Ставрев (Ильо Въмбелски) (? – - 1907), четник на ВМОРО, загинал в [[Жупанища]] заедно с [[Митре Влаха]]<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 169.</ref><ref>Илюстрация Илинден, година ХІІІ, февруари 1941, книга 2 (122), с. 12.</ref>
* {{флагче|България}} [[Илия Дигалов]] (1890 – 1922), български революционер
* {{флагче|ГърцияGRC-флаг}} Кольо Камбуров (1924 – - 1947), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kamburov_Koljo.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref>
* {{флагче|България}} Илия Ставрев (Ильо Въмбелски) (? – 1907), четник на ВМОРО, загинал в [[Жупанища]] заедно с [[Митре Влаха]]<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 169.</ref><ref>Илюстрация Илинден, година ХІІІ, февруари 1941, книга 2 (122), с. 12.</ref>
* {{флагче|ГърцияGRC-флаг}} Лазар Почев (Λάζαρος Πότσης), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.87.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903 – -1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 87.]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Кольо Камбуров (1924 – 1947), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kamburov_Koljo.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref>
* {{флагче|БългарияBGR-флаг}} Мито Атанасов (Митьо, 1890 – - ?), македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]], Трета рота на Втора скопска дружина<ref>Македоно-одринското опълчение 1912 – -1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 67.</ref>
* {{флагче|Гърция}} Лазар Почев (Λάζαρος Πότσης), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.87.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903 – 1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 87.]</ref>
* {{флагче|БългарияBGR-флаг}} Мурто, деец на ВМОРО, войвода на въмбелската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – -1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.</ref>
* {{флагче|България}} Мария Вангелова Кьосева (1927 – ?), членка на ГКП от 1949 година, войник на ДАГ (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 г. емигрира в СССР, а в 1954 година се установява във Варна, България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 244">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=244 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2015-09-02}}</ref>
* {{флагче|Република МакедонияMKD-флаг}} [[Наум Гапковски]] (1941 – - ), геолог от Република Македония
* {{флагче|България}} Мито Атанасов (Митьо, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]], Трета рота на Втора скопска дружина<ref>Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 67.</ref>
* {{GRC-флаг}} Наум Ролев (Ναούμ Ρόλος), гръцки андартски деец, подпомага четата на капитан Вардас<ref name="manos.171." />
* {{флагче|България}} Мурто, деец на ВМОРО, войвода на въмбелската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.</ref>
* {{флагче|БългарияBGR-флаг}} Пандо Андреев, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, Нестроева рота на Шеста охридска дружина<ref>Македоно-одринското опълчение 1912 – -1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 42.</ref>
* {{флагче|Република Македония}} [[Наум Гапковски]] (1941 – ), геолог от Република Македония
* {{флагче|ГърцияGRC-флаг}} Наум РолевПопхристов (Ναούμ ΡόλοςΠαπαχρήστος), гръцки андартски деец, подпомагаот трети клас, четатаубит наот капитанвойводата ВардасДимитър<ref name="manos.171." />
* {{флагче|Република МакедонияMKD-флаг}} [[Сократ Лафазановски]] (1939 – - ), художник от Република Македония
* {{флагче|България}} Николинка Янева Клиновска (1921 – ?), членка на АФЖ, ятачка на ЕЛАС, след разгромана ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1961 година се установява във Варна, България<ref name="ГУАМС 210">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=210 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2015-09-02}}</ref>
* {{флагче|Република МакедонияMKD-флаг}} [[Сократ Пановски]] (1948 – - 2011), общественик от Република Македония
* {{флагче|България}} Пандо Андреев, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, Нестроева рота на Шеста охридска дружина<ref>Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 42.</ref>
* {{флагче|БългарияBGR-флаг}} Сотир, убит от ВМОРО като предател и агент на властите в 1900 г.<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 38.</ref>
* {{флагче|Република Македония}} [[Сократ Лафазановски]] (1939 – ), художник от Република Македония
* {{флагче|ГърцияGRC-флаг}} Ставри Ставрев (Σταύρος Σταυρόπουλος), гръцки андарт, агент от ІІІ ред<ref name="manos.87."/>
* {{флагче|Република Македония}} [[Сократ Пановски]] (1948 – 2011), общественик от Република Македония
* {{флагче|БългарияBGR-флаг}} Христо, участник в партизанския отряд на Никола Лефтеров в Първата световна война<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 158.</ref>
* {{флагче|България}} Сотир, убит от ВМОРО като предател и агент на властите в 1900 г.<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 38.</ref>
* {{флагче|Република МакедонияMKD-флаг}} {{флагче|ГърцияGRC-флаг}} [[Яни Лукров]] (1922 – - 1948), комунистически партизанин, член на [[Демократична армия на Гърция|ДАГ]]
* {{флагче|Гърция}} Ставри Ставрев (Σταύρος Σταυρόπουλος), гръцки андарт, агент от ІІІ ред<ref name="manos.87."/>
* {{флагче|Гърция}} Поп Христо (Παπαχρήστος), гръцки андартски деец от трети клас, убит от войводата Димитър<ref name="manos.171." />
* {{флагче|България}} Христо, участник в партизанския отряд на Никола Лефтеров в Първата световна война<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 158.</ref>
* {{флагче|Република Македония}} {{флагче|Гърция}} [[Яни Лукров]] (1922 – 1948), комунистически партизанин, член на [[Демократична армия на Гърция|ДАГ]]
 
;Български революционери, участници в [[Охрана]]
* {{флагче|БългарияBGR-флаг}} Вангел Калайджиев, Илия Льоровски, Георги Гапков, Яни Кичевски, Илия Тарев, Сотир Панов, Сотир Манов, Кольо Панов, Яни Люкров, Ильо Гапков, Коста Карамешов, Лазо Лафазанов, Круме Лаганов, Ристо Тоилчев, Кольо Рошов и Тодор Троков <ref>[http://lithoksou.net/kastoria_a_v.html Δ. Λιθοξόου – - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Α και Β]</ref>
 
;Свързани с Въмбел
* {{флагче|Република МакедонияMKD-флаг}} [[Ермис Лафазановски]] (р. 1961), писател от Република Македония, по произход от Въмбел
* {{флагче|Канада}} {{флагче|България}} [[Тед Кочев]] (р. 1931), канадски режисьор от български произход, по произход от Въмбел
 
== Литература ==
* Ivan Duridanov. Die FLURNAMEN der Dörfer Drenovene und Vъmbel (Südmazedonien). //Symbolae philologicae in honorem Vitoldi Taszycki. Wrocław – - Warszawa – - Kraków, 1968, с. 61 – -69.
* Сократ Пановски. „В'мбел“. Скопје, 2001.
* [[Божидар Видоески|Видоески, Божидар]]. Вамбел (Общеславянский лингвистический атлас 107). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 763 – -768.
 
== Бележки ==
<references/>
 
{{Дем Преспа}}
{{Портал| Македония}}
 
[[Категория:Исторически села в дем Преспа]]