Въмбел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахнат тероризъм и опит да се скрие истината |
м Бот: премахнат вандализъм на Специални:Приноси/213.226.63.249 |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Въбел|Въбел}}
{{към пояснение|Мосхохори|Мосхохори}}
{{Селище в РГ инфо▼
| име = {{PAGENAME}} ▼
| име-гр = Μοσχοχώρι▼
|
|
|
| население-година = 1945-49▼
| изглед-описание =
| надморска-височина = 1 174▼
| област = Западна Македония
| пощенски-код = -▼
|
| географска-област = [[Кореща]]
▲| герб =
|
| население = изселено
| кмет =
| основаване =
| телефонен-код = -
}}
'''Въ̀мбел
== География ==
Селото е разположено на 2
== История ==
=== Етимология ===
Името Въмбел е вариант със запазен [[голям юс|носов]] изговор на славянската дума ''„въбел“'' – [[кладенец]]. Името се среща на много места в България като местно или речно име – ''Въбел'', ''Въбела''. Според „[[Български етимологичен речник|Българския етимологичен речник]]“ сродни славянски думи са сръбското ''убао'', ''убла'', ''кладенец'', руското от XI век ''уболъ'', ''улица; кладенец'', полабското ''wûmbâl'', ''извор''. Името произхожда от праславянското *ǫbelъ, което е сродно с арменското ''amb'', ''amp'', родителен падеж ''amboy'', ''ampoy'', ''облак'', гръцкото (пеласгийско) ''ὅμβρος'', ''дъжд'', латинското ''imber'', ''дъжд; вода, течност'', авестийското ''awrəm'', ''облак'', староиндийското ''abhrám'', ''дъждовен облак; мрачно време'', ''ámbháh'', ''ámbu'', ''вода'' от индоевропейското *ombh-, *mbh.<ref>{{cite book |title= Български етимологичен речник, том 1 (А - З) |last=Георгиев |first=Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители) |authorlink= |coauthors= |year=1971 |publisher= Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=200, 207 |url= |accessdate=}}</ref>
=== В Османската империя ===
Селото се споманава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името ''Вимбил'' с 84 семейства
В Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Въмбел има 650 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.]</ref> От [[1903]] година всички жители на Въмбел са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година във Въмбел има 960 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905,
Въмбел е едно от селата в [[Костурско]], които активно се включват в борбата на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. На 28 март 1903 година селската чета на Въмбел се притичва на помощ на обсадените в село [[Смърдеш]] чети на [[Борис Сарафов]] и [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], като заедно с четата на село [[Връбник]] удря в гръб турската войска.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/5_2.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София 1933, с. 223]</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], на 25 август 1903 година селото е разграбено от турски аскер, 95 къщи са опожарени, а 8 души са убити (Иван Ставрев, Яне Антонов, Никола Пандов, Димитър Пандов, Наумица Лякова, Ставро Спасов, Тръндо Митрев и Ница Тасева). В пещера близо до селото 15 жители на Въмбел се самоубиват, за да не попаднат в ръцете на противника.<ref>Македония и Одринско (1893
На 29 март 1908 година властта претърсва селото и няколко селяни са подложени на жесток побой.<ref>Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.</ref> Според [[Георги Трайчев]] през 1911/1912 година в Въмбел има 113 къщи със 706 жители и функционира училище с 2 учители.<ref>Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15
▲Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Въмбел има 650 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.]</ref> От [[1903]] година всички жители на Въмбел са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година във Въмбел има 960 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pр. 182-183.</ref>
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Въмбел са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912
▲Въмбел е едно от селата в [[Костурско]], които активно се включват в борбата на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. На 28 март 1903 година селската чета на Въмбел се притичва на помощ на обсадените в село [[Смърдеш]] чети на [[Борис Сарафов]] и [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], като заедно с четата на село [[Връбник]] удря в гръб турската войска.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/5_2.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София 1933, с. 223]</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], на 25 август 1903 година селото е разграбено от турски аскер, 95 къщи са опожарени, а 8 души са убити (Иван Ставрев, Яне Антонов, Никола Пандов, Димитър Пандов, Наумица Лякова, Ставро Спасов, Тръндо Митрев и Ница Тасева). В пещера близо до селото 15 жители на Въмбел се самоубиват, за да не попаднат в ръцете на противника.<ref>Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 204-205 </ref> Това са младежите Петре Папа, Георги Наумов, Търпо Лазов, Никола Димитров, Андон Димитров, Цветко Ламбрев, Наум Лазов, Никола Пенев, Вангел Тодоров, Наум Георгиев, Георги Андонов, Яни Киров, Андон Костадинов, Яни Христов и Сотир Митрев. Убит в сражение е и четника Петре Христов<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.141, стр.16</ref>. Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 в Въмбел са изгорени всички 120 къщи, но за убитите няма данни.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Васил Чекаларов, Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр.296.]</ref>
В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише:
▲На 29 март 1908 година властта претърсва селото и няколко селяни са подложени на жесток побой.<ref>Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.</ref> Според [[Георги Трайчев]] през 1911/1912 година в Въмбел има 113 къщи със 706 жители и функционира училище с 2 учители.<ref>Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Въмбел преди [[Балканска война|Балканската война]] от 1912 - 1913 година има 120 български къщи.<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.</ref>
{{цитат|1/2 ч. на северозапад от с. [[Смърдеш]], на един рид, е разположено с. Въмбел със 120 къщи. Селяните са българи и си говорят на матерния си български язик. Имаха си българска църква и свещеници, българско училище с учители и учителки, една от същото село се именувала Стоянка... За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.<ref name="Борбите 29">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=29}}</ref>}}
▲При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Въмбел са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.836.</ref>
=== В Гърция ===
През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] то остава в Гърция. През 20-те години много от жителите му емигрират в [[България]], като само през 1924 година по официален път заминават 71 души. В 1927 година Въмбел е прекръстено на Мосхохорион.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919
=== Преброявания ===
* [[1913]]
* [[1920]]
* [[1928]]
* [[1940]]
== Личности ==
;Родени във Въмбел
[[
* {{
* {{
* {{
* {{флагче|България}} [[Дана Мураданларска]] (1916 – 1992), българска комунистическа деятелка
* {{
* {{
* {{
* {{
* {{флагче|Гърция}} Лазар Почев (Λάζαρος Πότσης), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.87.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903 * {{флагче|България}} Мария Вангелова Кьосева (1927 – ?), членка на ГКП от 1949 година, войник на ДАГ (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 г. емигрира в СССР, а в 1954 година се установява във Варна, България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 244">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=244 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2015-09-02}}</ref>
* {{
* {{
* {{
* {{
* {{BGR-флаг}} Пандо Андреев, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, Нестроева рота на Шеста охридска дружина<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 42.</ref>▼
* {{флагче|България}} Николинка Янева Клиновска (1921 – ?), членка на АФЖ, ятачка на ЕЛАС, след разгромана ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1961 година се установява във Варна, България<ref name="ГУАМС 210">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=210 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2015-09-02}}</ref>
* {{GRC-флаг}} Попхристов (Παπαχρήστος), гръцки андартски деец от трети клас, убит от войводата Димитър<ref name="manos.171." />▼
▲* {{
* {{MKD-флаг}} [[Сократ Лафазановски]] (1939 - ), художник от Република Македония▼
* {{
▲* {{
* {{
* {{
* {{BGR-флаг}} Христо, участник в партизанския отряд на Никола Лефтеров в Първата световна война<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 158.</ref>▼
▲* {{
* {{MKD-флаг}} {{GRC-флаг}} [[Яни Лукров]] (1922 - 1948), комунистически партизанин, член на [[Демократична армия на Гърция|ДАГ]]▼
▲* {{
▲* {{
;Български революционери, участници в [[Охрана]]
* {{
;Свързани с Въмбел
* {{
* {{флагче|Канада}} {{флагче|България}} [[Тед Кочев]] (р. 1931), канадски режисьор от български произход, по произход от Въмбел
== Литература ==
* Ivan Duridanov. Die FLURNAMEN der Dörfer Drenovene und Vъmbel (Südmazedonien). //Symbolae philologicae in honorem Vitoldi Taszycki. Wrocław
* Сократ Пановски. „В'мбел“. Скопје, 2001.
* [[Божидар Видоески|Видоески, Божидар]]. Вамбел (Общеславянский лингвистический атлас 107). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 763
== Бележки ==
<references/>
{{Дем Преспа}}
{{Портал
[[Категория:Исторически села в дем Преспа]]
|