Кръстоносен поход: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 8518118 на 84.252.31.71 (б.) Етикет: Връщане |
|||
Ред 9:
Особено важно място сред изначалните и [[Прокламация|прокламирани]] мотиви за предприемане на кръстоносните походи заема т.нар. защита на [[Светите земи]], т.е. осигуряването на християнска власт над тях.
Участниците в походите се наричат ''кръстоносци'' – включили се в непосредствено провеждащи се или бъдещи кръстоносни походи поклонници – ''[[рицар]]и, [[Монах|монаси]], хора от простолюдието'' . Те воюват предимно срещу [[араби]], [[Алморавиди|маври]], [[селджуки|селджукски]] и [[Османска империя|османски турци]], [[езичество|езически]] народи от [[Прибалтика]].
Важно място в църковната дейност заема борбата с [[ерес|еретиците]], като най-известни походи от този род са [[Катарство|Албигойските войни]], провели се между 1209 и 1229 г.; те биват наричани и [[Албигойски кръстоносен поход]].
Ред 23:
== Исторически контекст ==
=== Предпоставки за възникване на кръстоносното движение ===
Демографските механизми в държавите и народите от [[Западна Европа]] генерират обществената прослойка на [[феодал]]ните католически професионални войници – представителите на тази елитна прослойка са познати през историята като [[рицар]]и. Тези воини, както и свободното селячество и настроените към бунтове и насилия крепостници, представлявали опасност за властта и благосъстоянието на едрите феодали и ангажирането им с кръстоносните походи представлява в известен смисъл отдушник за тяхната агресивност, като същевременно ги отклонявало от „изпадане“ в [[ерес]] и от участие в еретически движения, [[въстание|въстания]] и други нежелани от църквата прояви на [[анархия
Църквата е тази, която може да проповядва пряко всички граници и да заповядва на императори. Силата ѝ се увеличава през ранното Средновековие, тя изживява своя „[[пубертет]]“. Клерикалите имат въпиюща нужда от [[апостол]]и, [[Светец|светци]] и други модели на подражание, а също така и от общ за всички консолидиращ враг. Подходящ се явява [[Стар завет|старозаветният и еретичен]] [[ислям]], тормозещ от повече от три века [[Византия|Източната римска империя]]. През [[1063]] г. папа [[Александър II (папа)|Александър II]] поставя основите на зреещата идеология, като благославя [[Християнство|християните]] в борбите им с [[ислям|мюсюлманите]], давайки им папски знамена, а също и предварително опрощавайки всички грехове на загиналите в битките в името на [[Иисус Христос|Христа]]<ref>На папа [[Григорий VII]] се приписва идеята християнските държави да се обединят за да се борят срещу своят общ религиозен враг – исляма.</ref>.
| |||