Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
През 2004 година в института се работи по 45 научни проекта, като 21 са финансирани от държавната субсидия на БАН, 18 – от чуждестранни източници, 3 – от [[Национален фонд за научни изследвания|Националния фонд за научни изследвания]].&nbsp;<ref name="naim-10032" />
 
Музеят е основан като отделна институция през 1893 г. като НационаленНароден Музеймузей с директор чехът Вацлав Добруски. Седалището е било в бившата джамия, която преди това е помещавала НационалнатаНародната библиотека (1880 –1880–1893 1893г.). Музеят официално се открива през 1905 г., като всички археологически находки са поместени там. Няколко допълнителни зали и административни сгради към музея са създадени през идните години. При изграждането им е запазена външната конструкция да се строи със стар камък. Музеят има пет изложбени зали: Централна зала, Праистория, Средновековие, Съкровищница и специална временна изложба. Управлява се от БАН. Музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.
[[File:National Archaeological Museum of Bulgaria E5.jpg|мини]]
 
== История на музейната сграда ==
НАИМ -БАН е в спасената от българската държава от саморазрушаване някогашна ''Буюк'' (голямата) джамия от ХV век. Името ѝ е било ''„Коджа Махмуд паша джамиси“'' (Джамията на великия Махмуд паша) – великият везир на султан Мурад II (1421 –1421–1451 1451г.), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия (европейските владения на османците), премества главния им град от Одрин в София и същата година поръчва строежа на джамията, строи се цели 43 години и е завършена двадесет години след смъртта му през [[1494]] г. Архитектурно е от типа изополикуполни джамии, нейните куполи са са 9 ниски секторни. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена.
 
Когато митрополит [[Климент Търновски|Климент]] е министър-председател, [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|трупата „Сълза и смях“]] я иска да направи театъра си в нея, Митрополита отказва с думите: ''„Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, [[Куклен театър|карагьозчиница]] не пускам да се прави!“'' и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през [[1880]] г. и преместена оттам през 1885 г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900 – 19051900–1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда. През 1938 – 19401938–1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата ѝ свързани с бившата джамия, отново ремонтирана. Старинната сграда с експозицията на музея е ударена от [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки]] на София в 1944 г. и той отваря врати отново чак през 1948 г. Пълен ремонт започва 45 години по-късно през 1993 – 19941993–1994 г., чийто последен етап се извършва 2003 – 2005 г.
 
В момента Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обекта е 3-та най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след срещуположната ѝ [[Свети Георги (ротонда)|Ротонда Свети Георги]] и катедралата [[Света София (София)|Света София]], ако не броим малките средновековни църкви около града. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.
Анонимен потребител