Бучино: Разлика между версии

{{цитат|Бучино, 3 часа на С от [[Благоевград|Джумая]], до самата граница, наоколо е заградено с кория, която се пази отлично, понеже умирал (разправят старите) всякой, който си позволи да отсече и клон от тая гора. 75 къщи, 360 д. българе и 75 д. турци.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4ИзтМакед Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 21.]</ref>}}

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бучино е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832.</ref>

Скали Бучино край остров Гринуич, [[Южни Шетландски острови]] са наименувани в чест на селата Бучино, Големо Бучино и Мало Бучино.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136832 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Buchino Rocks.</ref>

* {{флагче|България}} Никола Чаргата, български революционер, войвода на селската чета на Бучино в 1904 година<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893- – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.</ref><ref>Николов, Борис. ВМОРО - – псевдоними и шифри 1893- – 1934, Звезди, 1999, стр.72</ref>

* {{флагче|България}} [[Арсо Пандурски]] (1915- – 1944), български партизанин