Хеймдал: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
транскрипции по Минков |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[File:AM 738 4to, 36v, BW Heimdallr.jpeg|мини|Хеймдал тръби с рога Гялархорн. Илюстрация от [[исландия|исландски]] [[манускрипт]]. 1680 г.]]
'''Хеймдал''' ([[нордически език|на нордически]]: Heimdallr, етимологията на името все още не е напълно изяснена) е бог от рода на [[аси]]те в [[скандинавската митология]], смятан е за син (вероятно доведен) на [[Один]]. Според преданията е син на „девет сестри“, „дете на девет майки“
Хеймдал е стражът на боговете аси. Той пази [[Асгард]] от домогванията на [[йотуни|великаните-йотуни]] и от всички, които биха причинили зло на асите. Жилището му ''Химинбьорг'' („Небесна планина“) се намира край моста-[[дъга]] [[Биврьост|Биврост]], който е връзка между Асгард и останалите светове и той го охранява денонощно. Хеймдал никога не спи
Хеймдал е назоваван „Светлейшият ас“ (на нордически: Hvítastr-Ása, буквално „най-белият от асите“); наричан е още и „Белият бог“. Известен е и с имената ''Виндхлер'' (Vindhlér, букв. „Убежище от вятъра“, „Предпазващ от вятър“), ''Халинскиди'' (Hallinskíði, „огънат прът“) и ''Гулинтани'' (Gullintanni, „златнозъб“, „със златни зъби“). Последното име може да се отнесе към жълтото оцветяване на зъбите на старите овни, още повече, че в скандинавските [[кенинг]]и (иносказания) Хеймдал е наричан „Овен“. Освен това в кенингите [[меч]]ът се нарича „глава на Хеймдал“, а [[глава]]та
Хеймдал е притежател на коня ''Гултоп'' (Gulltoppr, „златна грива“) и на чудодейния рог [[Гялархорн]], чийто зов се чува във всяко кътче от деветте свята в скандинавската митология. Според предсказанията, когато настъпи [[Рагнарьок]], Хеймдал ще възвести началото му с Гялархорн и с него ще призове божественото войнство на война с великаните и демоните. Според предсказанията на [[норни]]те, в последвалата битка Хеймдал и [[Локи]] ще се убият взаимно.
Той има сестра на име Сив (Sif).
Line 13 ⟶ 14:
* Митове и легенди на скандинавските народи. Подбор и преразказ Христо Грънчаров. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992.
* Скандинавска митология. Изд. Литера Прима, София, 1995.
* „Съдба не се сменя. Викингска поезия“, Подбор, превод от староисландски и коментари Михаил Минков. ИК „ХЕМУС
* Староисландски саги и митове. Преводач: от староисландски Михаил Минков. Издателство Народна култура. С. 1989.
{{Скандинавска митология}}
|