Константин X Дука: Разлика между версии

Новият император побързва да закрепи позициите на новата династия, като приобщава синовете си към властта и назначава брат си [[Йоан Дука (брат на Константин X Дука)|Йоан Дука]] за [[кесар]]. Вътрешната политика на Константин X е насочена към задоволяване на интересите на дворцовата бюрокрация и църквата и в ущърб на военните. Той награждава с дарения и постове столичните благородници, които са негови политически привърженици. Отменя мерките на Исак I, насочени към укрепване на армията.

Константин X Дука става непопулярен и сред населението на империята, след като е принуден да увеличава данъците в опит да набере средства за издръжката на наемните войски и раздутия административен апарат, които струват скъпо. Тези фактори, заедно с липсата на ромейски доброволци в армията, закрепостяването и обедняването на селяните, корупцията и външнополитическите проблеми, допринасят за упадъка на държавата. Императорът се опитва да спечели подкрепа, като основава и финансира манастири и приюти за бездомни.

По време на Константин X Дука [[Византия]] губи повечето от териториите си в [[Апулия]], Южна Италия, завладени от [[нормани]]те на [[Робер Жискар]]. В Италия империята запазва единствено земите около [[Бари]]. През [[1064]] г. в малоазийските територии на империята нахлуват [[селджуци]]те, предвождани от [[Алп Арслан]], а на следващата [[1065]] г. се случва голямото нашествие на [[узи (племе)|узи]]те в балканските владения на Византия. По същото време [[Белград]] е изгубен от унгарците. В 1066 г. избухва въстанието на българите в [[Тесалия]] наначело с [[Въстание на Никулица Делфина|Никулица Делфина]].

Стар и болнав, когато се възкачва на византийския престол, Константин X Дука умира на [[22 май]] [[1067]] г.. Наследен е от двамата си сина, от името на които като регент управлява майка им [[Евдокия Макремволитиса]].