Разлика между версии на „Цицерон“

1812 байта изтрити ,  преди 1 година
 
=== „За държавата“ и „За законите“ ===
Публиката се запознава с произведението „За държавата“ (OnDe There Republicpublica) през пролетта на 51 г., „За законите“ е издадено едва след смъртта на автора във версия, завършена вероятно преди поемането на управление на провинция (май 51 г.). Двете произведения са допълнени от съчинение за съобразеното с нравствеността действие „За длъжностите“ (De officiis), в което Цицерон с многобройни примери от историята и съвремието на Римската република илюстрира своето, основано върху стоически предпоставки, учение за съвместимостта на морално оправданото и ръководеното от интереси действие.
 
В „За държавата“ симулира един разговор, който [[Сципион Емилиан]], разрушителят на [[Картаген]], презняколко 129 г. води в кръг от приятели. Понеже беседата се води малкодни преди смъртта наси Сципион,през вложените[[146 вг. устата му изявления звучат като негово завещаниепр.н.е.]] Макарводи ихипотетичен Сципион Емилиан да е бил приятелразговор с историкакръг Полибийот и философа Панетий, неговото и на приятелите му стилизиране до интелектуалци е в голяма степен фикцияприятели. „За държавата“ започва с дефиниция на общността, която предлага едно етимологически обосновано отъждествяване на res publica и res populi. Народ (populus) не е някакво произволно множество от хора (coetus), а само такова обединение на хора, което почива върху общо разбиране за правото (iuris consensus) и общност на интересите (utilitatis communio). Първичният мотив за обединяването на хората не се състои в тяхната слабост, а във вътрешно присъщия им естествен стремеж към общност. Мотивът за слабостта може да се изведе от Платон, а мотивът за стремежа към общност – от Аристотел.
 
„За законите“ се разиграва във времето на Цицерон. Беседата водят той самият, неговият брат Квинт, както и приятелят му Атик. Това е един свързан текст, запазен до средата на III-та книга, който повдига въпроси от философията на правото и дава детайлен обзор на римското сакрално и конституционно право. Повлиян както от [[Аристотел]], така и от [[стоици|стоиците]], Цицерон представя природата като източник на правото, достъпен на всеки индивид чрез неговя разум.<ref>Кели, Дж. М. Кратка история на западната теория на правото, София 1998, с. 50.</ref>
И в двете книги се разглежда най-добрата държава, нейните правни и нравствени основания, както и най-добрия държавник. Интерпретацията се затруднява от това, че книгите са достигнали до нас в непълен вид. Въпреки че произведението е било много четено до късната античност, като цяла то се е загубило.
 
„ЗаИ законите“в седвете разигравакниги въвсе времеторазглежда нанай-добрата Цицерон.Беседатадържава, водятнейните тойправни самият,и неговиятнравствени брат Квинтоснования, както и приятелят му Атик.Това е един свързан текст, запазен до средата на IIIнай-тадобрия книга, който повдига въпроси от философията на правото и дава детайлен обзор на римското сакрално и конституционно праводържавник. Остатъкът от произведението е загубен.С дветеДвете съчинения Цицерон търсипише съперничествопо смодела на Платоновите „Държавата“ и „Закони“. {{източник|За разлика от Платон тук не става въпрос за разграничаване между едно абсолютно добро, което не е много вероятно да се реализира, и един възможен добър ред, който е осъществим при известни обстоятелства. По-скоро се тематизират различни аспекти на римския държавен ред като най-добрата система както в принципите, така и в отделните правила. Политическият опит на римляните има по-голяма стойност от всички теории и мисловни експерименти.|2018|05|24}}
 
Втората категория е изказванията на Цицерон направени като адвокат и като сенатор. Неговите писания никога не са били доставени на всички, но просто са публикувани в писмена форма, отново с малко политическа цел в ума.
 
Накрая, са запазени около 900 писма до и от (най-вече от) Цицерон. Повечето от тях са били адресирани до неговата близка приятелка Atticus или до брат му Quintius, но някои кореспонденции до и от някои други римляни, включително известни римляни като Цезар също са запазени. Буквите често правят интересен контраст с философски диалози, тъй като те се справят в по-голямата си част не с възвишени философски въпроси, но със светски изчисления, компромисите, ласкателства и манипулации, които са били част от политиката в Рим.
 
==== Речи ====