Димитър Арнаудов (Малко Търново): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 79.100.9.197 (б.), към версия на Мико
Етикет: Отмяна
Ред 1:
{{към пояснение|Димитър Филипов Арнаудов|Димитър Арнаудов}}
{{Личност
| категория = революционер
| име = Димитър Филипов Арнаудов
| описание = български революционер
| роден-място = [[Малко Търново]], [[Османска империя]]
| починал-място =края на 1963 г. [[БургасМалко Търново]], [[България]]
}}
'''Димитър Филипов Арнаудов''' е [[българи|български]] революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
 
==Биография==
Арнаудов е роден в 1884 година в [[Малко Търново]] и почива в Бургас в края на 1963 г. Завършва прогимназия в родния си град и от 1899 година е учител в [[Калово]], [[Бяла вода (Област Бургас)|Конак]], [[Блаца (Вилает Лозенград)|Блаца]], [[Раклица (Вилает Лозенград)|Раклица]] и [[Каракоч]]. На Великден 1903 година [[Кръстю Българията]] го заклева за член на ВМОРО. Работи за разширяване на революционната мрежа и унищожаване на хайдутите като Петър Странджалията. Арнаудов образува смъртна дружина. На 1 юни 1903 година се връща в Малко Търново. В началото на Илинденско-Преображенското въстание като събирач на десятъка в [[Бръшлян (село)|Сърмашик]] убива един турски офицер и се присъединява към четата на [[Дико Джелебов]]. През октомври участва в нападението на турското село [[Сазара]].
 
След амнистията на 4 април 1904 година се връща в Малко Търново. Става учител в Раклица. През юли 1905 година е арестуван в Малко Търново за убийството на офицера в Сърмашик и осъден на смърт, като присъдата по-късно е заменена с доживотен затвор. След два неуспешни опита за бягство е амнистиран след Младотурската революция в 1908 година. Учителства в Блаца.<ref name="Малко Търново">Енциклопедичен справочник Малко Търново - Странджа, община Малко Търново, Главна дирекция „Архиви“, София, 2009, стр. 21.</ref>