Архитектура на Търновската художествена школа: Разлика между версии

[[File:Sv.40.M..jpg|thumb|250px|Църквата"Свети Четиридесет мъченици", Търново, 13- – 14 век]]

'''Архитектура на [[Търновска художествена школа|Търновската художествена школа]]''' е понятие с което в изкуствоведческата наука се обозначава строителното изкуство на Втората Българска държава.

През 13 - – 14 век средновековната столица [[Търново]] диктува тенденциите в развитието на българската [[архитектура]], там са запазени или реконструирани редица сгради даващи представа за майсторството на средновековните строители и използваните от тях конструктивни и декоративни прийоми. Изключително разнообразна, архитектурата на Търновската школа може да се раздели на няколко вида според предназначението на сградите.

== Храмова архитектура ==

=== Планировка ===

Църквите в епохата на [[Втората българска държава]] не се отличават с големина и сложна планировка. Характерни за Търновската школа са сравнително малки кръстокуполни храмове или [[базилика|базилики]]. За сметка на малката си ширина и дължина, църквите се издигат на височина. Често те са изграждани върху цокъл от обработени каменни блокове с височина до един метър. Главният вход по правило е от запад. Следва притвор (преддверие), наос (същинската част на църквата) и олтарно пространство. Над притвора понякога се издига невисока правоъгълна кула — – камбанария ("Свети„Свети Димитър Солунски"Солунски“ в Търново, църквата на Асеновата крепост, "Христос„Христос Пантократор"Пантократор“ в [[Несебър]] и др.). Наосът може да е разделен на кораби (при базиликите) чрез колони или стълбове. Според броя на корабите базиликите могат да бъдат еднокорабни ("Свети„Свети [[Димитър Солунски]]"“ в Асеновата махала, Търново; "„[[Боянска църква|Боянската църква]]"“), двукорабни ("Свети„Свети [[Иван Рилски]]"“ на Трапезица, Търново) и трикорабни ("Свети„Свети 40 мъченици"мъченици“ в Търново, "Свети Никола " в Мелник).

Към църквата може да са пристроени галерии ("Свети„Свети Четиридесет мъченици"мъченици“ и "Свети„Свети Петър и Павел"Павел“ в Търново), параклиси ("Боянската„Боянската църква"църква“), костници и други. Църквата "Света„Света Богородица Петричка"Петричка“ при Асеновата крепост е двуетажна, като приземният етаж е служил за костница<ref>"Старобългарско„Старобългарско изкуство"изкуство“, Том II&nbsp;— – Никола Мавродинов, издателство "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, София, 1959 г.</ref>.

Особен тип християнски храмове представляват конхалните църкви. Те са малки, еднокорабни, със или без притвор. Главна тяхна особеност се явявят трите конхи (апсиди) поместени съответно в източната, южната и северна стени на наоса. Малкият купол почива направо върху стените. Конхалните църкви се срещат главно в манастирите и не се отличават с особено изящество. Представители на този тип храмове са църквата в манастира "Свети„Свети Архангели"Архангели“ в [[Трън]], "Свети„Свети Никола Мрачки"Мрачки“ в Пещерския манастир (триконхални). Разновидност представлява четириконхалната църква "Богородица„Богородица Елеуса"Елеуса“ във Велюса<ref>"Старобългарско„Старобългарско изкуство"изкуство“, Том II&nbsp;— – Никола Мавродинов, издателство "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, София, 1959 г.</ref>.

=== Декоративна украса ===

[[Картинка:Detail4.jpg|left|thumb|200px|Детайл от декоративната украса на църквата "Свети„Свети Димитър Солунски"Солунски“, Търново, 13 век]]

Главната особеност на църковното строителство от Търновската школа е богатата декоративна украса на екстериора, която понякога е наричана дори живописна. Мнозина изследователи (Ал. Рашинов, А. Якобсон) приемат, че в това отношение Търновската архитектурна школа е отделна разновидност на общата Византийска школа<ref>"Царстващият„Царстващият град Търновград. Археологически проучвания."“, съставители Атанас Попов и Йордан Алексиев, издателство "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, София, 1985 г.</ref>.

Използва се техниката на смесен градеж, като се редуват пояси от камък и тухли. Този прийом е наследство от римската архитектура ([[опус микстум]]) но тук е загубил първоначалното си конструктивно приложение и се използва с художествена цел. Декоративна роля изпълняват и широките хоросанови фуги. Подбират се различни породи камък ([[варовик]], [[бигор]], [[мрамор]], [[травертин]]),а тухлите са с разнообразна големина и профил и могат да бъдат поставени по различен начин, образувайки декоративни орнаменти и монограми. Понякога се употребява и клетъчен градеж при който всеки каменен блок е заобграден с тухли от четирите си страни. За подсилване на контраста тухлите са оцветявани в червено.

Фасадите на църквите са разчленени от дълбоки ниши (често двустъпални) украсени с аркбутани и архиволти. За разлика от църквите в [[Константинопол]], нашите тук не отговарят на вътрешното пространство (псевдоконструктивни ниши) и имат чисто декоративно предназначение. Допълнителна тяхна украса са редовете от глинени панички и четирилистници, гледжосани в зелено, кафяво, жълто или оранжево. Тези декоративни орнаменти водят началото си от арабската архитектура. Особено пищна е декоративната украса на несебърските църкви "Христос„Христос Пантократор"Пантократор“ и "Йоан„Йоан Алитургитос"Алитургитос“.

[[File:Nesebar - Church of Christ Pantocrator.jpg|thumb|200px|Църквата "Христос„Христос Пантократор"Пантократор“, Несебър, 13- – 14 век]]

Понякога се прибягва и до рисувана живописна украса. Люнетите на нишите на "Свети„Свети Димитър Солунски"Солунски“ в Търново са били замазани с хоросан и върху тях са разрисувани ромбовидни мотиви.

Високо под стените на някой църкви се вграждат конзоли върху които лежат малки декоративни арки. Покривите са покрити с керемиди или оловни плочи (първоначалното покритие на "Свети„Свети Петър и Павел"Павел“ в Търново), барабана на купола е тесен и висок с кръгла или многоъгълна форма. Украсата им отговаря на тази на храма към който принадлежат. При многоъгълните барабани е характерна украсата на ъглите с малки колонки. Архитектурният облик на храмовете се допълва от скулптурната и живописна украса.

=== Манастири ===

През 13 и особено през 14 век строителството на [[манастир]]и процъфтява. Строят се както малки манастирчета като "Велика„Велика лавра"лавра“ (манастирът на "Свети„Свети Четиридесет мъченици"мъченици“), така и грандиозни манастирски комплекси. Поради смутните времена много манастири са превърнати в крепости. Обикновено те имат правоъгълен план, сградите са разположени около двор в който се намира главната манастирска църква. Отвън те са с високи каменни стени подсилени от контрафорси а отвътре с галерии на няколко етажа водещи към жилищата на монасите. Манастирските комплекси включват още стопански помещения, складове и работилници. Примери за такова строителство са [[Зографски манастир|Зографският манастир]] на [[Атон]], [[Бачковски манастир|Бачковският манастир]] и [[Рилски манастир|Рилският манастир]]. Макар последният да е унищожаван и изграждан многократно, цялостната му планировка следва традициите на архитектурата на Втората българска държава.

== Военна архитектура ==

[[File:Vodna kyla.jpg|thumb|150px|Схема на водна кула]]

Кулите са най-разнообразни по форма: квадратни, правоъгълни (отбранителната кула на [[Червен (крепост)|Червен]]), кръгли, овални, триъгълни, подковообразни или с неправилна форма. В зависимост от мястото и предназначението си биват: входни, отбранителни, ъглови, водни. Последните представляват кули - – кладенци, разположени в непосредствена близост до реката така, че в основите им се просмуква вода. С такива [[водна кула|водни кули]] е разполагал [[Царевец]]. До тях се достига по вертикално спускащи се от крепостта стени с тайни коридори в тях. Те са необходими в случай на продължителна обсада.

В най-недостъпното място на крепостта се изгражда цитаделата- – самостоятелно укрепление служещо за защита в случай на превземане на крепостта. С цитадели са били снабдени крепостите [[Шумен]], [[Ловеч]], Червен, [[Охрид]] и [[Девол (град)|Девол]]<ref>"Каменните„Каменните щитове" -щитове“ – Борис Чолпанов, "Военно„Военно издателство"издателство“, София, 1989 г.</ref>.

Понякога стръмните скали са достатъчна защита и до изграждане на стени се е прибягвало само на по уязвимите места. Пример за това е [[Белоградчишка крепост|Белоградчишката крепост]]. Нерядко този тип укрепени места са изглеждали на пръв поглед обикновени плата или хълмове поради което се наричат "скрити„скрити крепости"крепости“. Множество такива крепости са охранявали старопланинските проходи.

Особен тип отбранително съоръжение представлява пиргът (сама кула), наричан в Западна Европа [[донжон]]. Той се изгражда във вътрешността на крепостта, без да и свързан с други сгради и съоръжения. Служи като последно убежище на обитателите в случай, че крепостта бъде превзета. Примери за пиргове в България са развалините на кулата край село [[Маточина]] (на южния склон на Странджа планина), кулата в Садовският манастир и Хрельовата кула в Рилския манастир, която е напълно запазена. Височината и е 23,60 метра и има пет етажа. В основите на пиргът има подземие служещо като изба или тъмница. Там е издълбан кладенец, снабдяващ с питейна вода укрилите се в кулата. Мощни контрафорси укрепват стените на пирга. Те се сливат чрез тухлени арки и образуват основата за разположения на върха [[параклис]] "Преображение„Преображение Господне"Господне“. Кулата е строена от [[деспот]] [[Хрельо]] през 1335 г. и е най-старата сграда в комплекса. Пирговете са обикновено 4 - – 5 етажни. В манастирските пиргове се съхраняват най-ценните предмети (църковна утвар, дарове) и манастирската [[библиотека]].

== Дворцова архитектура и градоустройство ==

Впечатляващо военно-архитектурно съоръжение е отбранителната система на Търново. Средновековната столица е имала три укрепени хълма: Царевград (Царевец), [[Трапезица]] и Момина крепост (Девинград). На възвишението [[Света Гора]] са били разположени множество манастири. Между хълмовете са се намирали кварталите Нов град (Асенова махала), кварталът на европейските търговци (Фръзград), еврейският квартал, които били разделени със каменни стени. На Царевец са били разположени царският и патриаршеският дворци, всеки от които е представлявал сам по себе си цитадела.

Царският дворец, който първоначално е бил болярски замък, претърпява две съществени преустройства при царете [[Иван Асен II]] (1218- – 1241 г.) и [[Иван Александър]] (1331- – 1371 г.) . В крайния си вид той е малка крепост с приблизително елипсовидна форма. Дебелината на стените му достига два метра. Квадратни и кръгли кули пазят входовете, главният от които се е помещавал в кръгла входна кула на северната фасада. Особено мощна е била северозападната ъглова кула. Във вътрешността сградите са подредени около двор в средата на който са разкрити основите на богато украсена дворцова църква. Поради неравността на терена някой сгради са двуетажни, други триетажни.

Издигнат на най-високата точка на Царевец, патриаршеският дворец доминирал над целия град. Планът му е подобен на този на царския дворец. Дебели крепостни стени затварят двора в средата на който е разположена кръстокуполната [[църква]]та "Възнесение„Възнесение Господне"Господне“. Разкрити са основите на две кръгли кули, едната в северната другата в южната крепостна стена. Главният вход е в западната правоъгълна кула. До южната стена на църквата е долепена четириъгълна кула-камбанария. Жилищните и служебни помещения се намират в южната част.

Градежът на дворците е от ломен камък и спойка от хоросан. Само на някой места са употребени големи каменни блокове. Отвън те имат суров и монументален вид. За представителните сгради е използван смесен градеж и декоративна украса идентична с тази на църковните сгради. Поради големите разрушения не е възможно да се възстанови цялостният и облик. Някой помещения са били богато украсени със стенописи и мозайки поради което се предполага, че са служили за аудиенции и царски апартаменти.

Характерно за дворцовата архитектура на Търновската школа е използването на надгробни плочи и каменни надписи от античен произход вграждани в стените на сградите. Повечето от тях произхождат от древноримския град [[Никополис ад Иструм]]. Тази особеност е направила впечатление и на българския католически [[архиепископ]] [[Петър Богдан]], оставил ни интересно описание на Царевец от 1640 г.

=== Болярски жилища ===

Общият тип на болярските жилища в периода 13 - – 14 век трудно може да бъде установен поради липса на достатъчно археологически данни. Северно от двореца в Царевец са разкрити основите на болярско жилище датиращо от 14 век. Планът му е г-образен. Състои се от жилищна и стопанска част. Висок каменен зид затваря двора от другите две страни. Жилищната сграда е била двуетажна. Долният етаж е бил изграден от камък и разделен на три еднакви помещения, средното от които е открито към двора. Тук е бил входът. Запазени са две мраморни бази за колоните подпиращи горния етаж, както и част от стълбището. Вторият етаж е бил с еркер, средното му помещение е било навярно открито. Стопанското помещение е едноетажно, разделено на няколко части и с чардак от към двора. В югозападният ъгъл личат основите на малка еднокорабна фамилна църква. Донякъде сходен план има и "господарската„господарската къща"къща“ в Мелник, датираща от [[14 век]].

=== Масови жилища ===

Подът е покриван с тухли или измазван с глина. За отопление се ползва пещ, димът излиза през отвор в покрива. Такива жилища са открити по западния склон на хълма Момина крепост и по склоновете на хълма Царевец. Този тип жилища търпи много бавна [[еволюция]], има своите предшественици от периода 8 - – [[12 век]], продължава да съществува и през епохата на [[османско владичество|османското владичество]] и дори до началото на [[20 век]]<ref>"Царстващият„Царстващият град Търновград. Археологически проучвания."“, съставители Атанас Попов и Йордан Алексиев, издателство "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, София, 1985 г.</ref>. Тяхна разновидност са полувкопаните жилища изградени изцяло от камък, които понякога имали и втори етаж, обикновено с паянтов градеж.

Файл:Detail2.jpg|Детайл от декоративната украса на Патриаршията, Царевец, Търново

Файл:Church of Saints Peter and Paul, Veliko Tarnovo.jpg|Църквата "Свети„Свети Петър и Павел"Павел“, Търново, 14 век

Файл:S.Dimitur.jpg|Църквата "Свети„Свети Димитър Солунски"Солунски“, Търново, 13 век

Файл:Detail7.jpg|Детайл от декоративната украса на църквата "Свети„Свети Димитър Солунски"Солунски“, Търново, 13 век