Джизие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м без интервал преди запетая |
м Арматоли |
||
Ред 11:
В [[Османска империя|Османската империя]] термините джизие и харадж били смесвани. И двата обозначавали поголовния данък, събиран от християни и евреи. Поголовният данък бил един от най доходоносните налози. С неговото налагане и събиране се занимавал специален отдел в Дефтерхането, наречен Счетоводна канцелария за джизието (Ciziye muhasebesi kalemi). Той бил събиран от държавни чиновници - джизиедари (хараджари) в полза на държавата и рядко - в полза на феодални владетели. През [[15 век|XV век]] с джизие били облагани и вдовици, т.е. по това време той бил по-скоро подворен данък.
От заплащането на пълния или частичен размер на джизието са освобождавани немюсюлманите, участващи в османската армия или охраняващи проходите ([[войнуци]], [[Арматоли|мартолоси]], [[дервентджии]]), както и недъгави, немюсюлмански духовници, лица или групи, натоварени с по-особена служба в полза на централната власт, родители на деца, събирани за [[еничари]]. През 1490 година в Софийския санджак от един войнук се събирали 7 акчета, докато обикновеното [[рая|раетско]] хане заплащало средно по 74-76 акчета.<ref name="Димитров">Димитров, Страшимир. Предговор към Турски извори за българската история т. VII, София 1986, с. 9-10.</ref> Намалено джизие са заплащали жители на гранични райони по време на война, раята от земите, близки до бойния театър и след опустошения.
Данъкът не е бил твърдо фиксиран и в еднакъв размер за различните области. Към последните десетилетия на XV век в българските земи той варирал най-често между 40 и 80 [[акче]]та от [[хане]]. В края на XV век едно хане в Североизточна България ([[вилает]]ите [[Силистра]], [[Провадия]], [[Мадара]]) плащало средно по 69-70 акчета, а една вдовица – по 22-23 акчета. За вилаета [[София]] тези стойности са 76 акчета на хане и 18 акчета за вдовица, а за Шехиркьой ([[Пирот]]) и [[Знеполе]] – 74 и почти 20 акчета.<ref name="Димитров" /> В края на [[16 век|XVI век]] средният размер на данъка достигнал около 140 акчета.
| |||