Дервентджии: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 1:
[[Файл:Hottinger Volksblatt 1878 013 Bild1.jpg|дясно|мини|Шипченски проход, гравюра от 1878]]
'''Дервентджиите''' (''дербентджии'', {{lang-tr|derventci}}, от [[персийски език|персийската дума]] за проход ''[[дервент]]'') са категория зависимо население в земите под [[Османска империя|османска]] власт, което е натоварено със специални задължения по охраната на планинските [[проход]]и. В замяна на тази служба дервентджиите
== Пазачи на планински проходи ==
▲В замяна на тази служба дервентджиите били освободени от някои форми на феодалната рента, платима към държавата, но били включени в тимарската система и изплащали изцяло спахийската рента (представляваща 1/10 част от земеделския добив и някои други налози) на местния тимариот.
Статутът на дервенджиите е въведен или окончателно нормиран от администрацията на [[Сюлейман Великолепни|Сюлейман I]]. Тази категория християнско население има задължението да охранява планинските проходи от разбойнически нападения и да осигуряват тилово преминаването на военни части време на походи и маневри. Организирани са във военна структура със своя символика, знамена, а ръководителите им дервентджи-башиите са с ранг на [[паша]], пребиваващ в столицата. Дервентджиите се ползват от специални привилегии и данъчни облекчения в сравнение с останалото християнско население - не плащат никакви извънредни данъци извън поголовния данък "джизие"<ref>Радушев, Евгений. Аграрните институции в Османската империя през XVII-XVIII век. (АИ М.Др. Сф 1995)</ref>. Обдарени в особени фермани, те плащат половин [[харач]] и по-малък данък върху зърнени храни, като са освободени от всички ангария и други повинности. Според Hammer през XVIII-XIX век {{цитат|''...във [[Видински санджак|Видинския]], [[Силистренски еялет|Силистренския]] и [[Никополски санджак|Никополския санджак]] дербенджиите плащат 12 [[аспри]] [[испенче]] и от тях бива да се взема нито сено, нито слама, нито хляб, нито пиле''|Hammer, Osm. Staatsverfassung, I, стр. 284.}}
Дервентджийската длъжност се предава най-често по наследство в рамките на един род, като при липса на синове мястото може да се заеме и от друг сродник - племенник или зет на извадения от регистъра. В първите векове от османското владичество дервентджийски статут имат цели селища<ref>"Исторически принос за „[[войнугани|войниганите]]” при турската войска от 1374 г. дори до 1839 год. след р.хр. до [[Танзимат]]а" (Д.А. Ихчиев, Периодическо списание на БКД в София 1905 г.)</ref>. По-късно, поради привилегиите, в тези селища се заселват много пришълци от други населени места, което налага ограничаване на дервентджийските привилегии само до онези родове от коренното население, които по традиция са изпълнявали тези функции. Поради разнообразния релеф дервентджии се намират навсякъде по полуострова, но най-мхого данни са запазени за таква активност в Източния Балкан. Типичен дервентджийски град е [[Габрово]], за който са запазени пълни поименни регистри на дервентджииското население с описание на привилегиите му от 1515 и 1544 г.<ref>Сборник "Габрово - 130 г. град" (1996 Гб)</ref><ref>Сборник "Традиционни обществени структури и личности в габровско XII-XIX в." (1997 Гб)</ref><ref>Станимиров, Борис. Габрово като селище със специален статут по охраната на планинските проходи 12 - 18 век. сп. Родознание, кн 3-4/2010</ref>
=Източници:=▼
Караулите на дервентджиите се разполагат по опасните места, където строят сламени колиби. При разпознаване на опасност от гората или по пътя, те бият тъпани; ако са забелязани разбойници, то с продължително биене на тъпана се вдига накрак цялата околност.
{{Османска империя-мъниче}}
<references />
[[Категория:Титли]]
| |||
