'''Русел дьо Байол''' ''(Roussel de Bailleul, Roscelin, Roskelin de Baieul)'', [[Нормани|нормански]] авантюрист и военен [[наемник]], служил във [[Византийска империя|византийската]] [[армия]] по времето на [[император]] [[Роман IV Диоген]].
Наричан от гърците '''''Phrangopoulos''''' (''Франкския син''), той е известен за историографията с опита си да създаде независима франко-норманска държава на територията на Византийската империя<ref>{{Харвардска система за цитиране|Ришар|2008|loc=23}}</ref>. Служили на василевса, норманите пожелават богатствата на намиращата се в упадък империя за себе си. Липсват преки доказателства дьоДьо Байол да е бил участник във [[Варяги|Варяжкия отряд]]<ref>Tagma ton Varangion, Τάγμα των Βαραγγίων</ref>.
Русел дьо Байол се споменава в '''''[[Алексиада]]''''' на [[Анна Комнина]] като '''Урсел'''<ref>Налага се етимологичният паралел с гръко-латинския корен на думата ''"Ursus" - мечка''. В творбата си, Анна представя Русел като жесток тиранин.</ref>, съратник на [[РожерРобер I (граф на Сицилия)|Рожер ГвискарЖискар]] в конфликтите му със [[сарацини]]те в [[Апулия|Южна Италия]] и по-късно като предводител на византийски франкски наемнически войски в [[Мала Азия]]. Русел дьо Байол отказва да участва в [[Битка при Манцикерт|разгрома при Манцикерт]], но е запазеноставен на поста си и е пратен на военен поход срещу селджуките в [[Галатия]]. През 1073 г. той се възползва от случая и обявява независимо княжество със столица [[Ангора]], по подобие на другите нормани в Южна Италия. [[Кесар]]ят Йоан Дука, брат на императора [[Константин X Дука]], е изпратен срещу бунтовника Русел, но е разгромен, преследван и обсаден в [[Юскюдар|Скутари]]. Градът срещу Константинопол е завзет и опожарен от дьоДьо Байол. В крайна сметка размирникът е прогонен от селджуките, възползваликоито се възползвали от конфликта и получилизаграбили част от загубените от византиийцитевизантийските територии, накоито Русел успял да завладее. Последният бяга в [[Амасия]], където е популярен и е обявен за градски управител. По-късно е предаден от същите тези амасияни и е затворен в Константинопол. Освободен е през 1074 г. и хвърлен срещу разбунтувалия се [[стратег]] [[Никифор III Вотаниат|Никифор Вотаниат]], когото безусловно побеждава. Въпреки, че тази кампания е предложена на Русел като последен шанс за реабилитация пред короната, той отново преобръщапроменя ориентацията си. Неконформист до последно, той мечтае за собствена норманска [[династия]] с короната на Византия. Отново е победен от селджушки войски при [[Никомедия]] и е предаден на [[Алексий I Комнин]].
Русел дьо Байол е изтезаван и екзекутиран в Константинопол през 1077 г.
