Инфрачервена термография: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ТЕРМОГРАФИЯ |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{без източници}}
[[Image:Infrared dog.jpg|thumb|200px|Куче, снимано с инфрачервен фотоапарат.]]
'''[[Термография|Инфрачервената]] термография''', също '''термовизия''' е метод за [[визуализация]] на даден обект чрез [[инфрачервени лъчи|инфрачервените лъчи]], които той излъчва, посредством специализирани прибори. Както следва от [[Закон на Планк|закона на Планк]] за [[абсолютно черно тяло]], инфрачервената термография позволява виждането на предмети в условията на пълна липса на [[видима светлина]]. Термографските прибори засичат инфрачервеното [[лъчение]] от [[Електромагнитен спектър|електромагнитния спектър]] (с приблизителна дължина на вълната между 0,9 и 14 µm). Колкото по-висока е температурата на обекта, толкова по-голямо е излъчването от него. Инфрачервената термография намира широко приложение във [[военно дело|военното дело]] и областта на сигурността. Други области, в които тя се прилага, са [[медицина]]та, [[огнеборство]]то и [[биология]]та.
[[Сензор]]ите от типове [[CCD]] и [[CMOS]], които се използват във фотоапаратите за видима светлина са чувствителни само към не-топлинната част на инфрачервения спектър, наричана близка инфрачервена област, но не и към средно- и дълго-вълнова инфрачервена области, използвани за инфрачервена термография. Повечето камери за инфрачервена термография използват специализирани матрици (FPA, focal-plane array) от чувствителни към инфрачервеното (топлинно) лъчение елементи, разположени във фокалната равнина на обектива, които са способни да регистрират по-големи дължини на вълните (3-5 и 8-14 микрометра). Най-разпространените матрици са изработени на базата на полупроводници като InSb, InGaAs, HgCdTe. Най-новите технологии използват евтини и неохлаждани микроболометрични сензори. Техният растер е значително по-малък от този на съответните фотоапарати за видима светлина, най-често от 160x120 до 640x512 пиксела. Термографските апарати са много по-скъпи от съответната фотографска апаратура. По-старите камери с болометри или по-чувствителните, като тази с InSb сензор, изискват криогенно охлаждане, напр. с миниатюрен охладител с цикъл на Стърлинг или с течен азот.
| |||