Владислав III: Разлика между версии

Варненчик е роден на [[31 октомври]] [[1424]] година като първороден син на крал [[Владислав II]] от династията Ягело и четвъртата му жена княгиня [[София Холшанска]] от княжеския литовски род [[Холшански]]. Наследява полската корона след смъртта на баща си през [[1434]] г. През [[1440]] година в град [[Секешфехервар]] е коронясан и за унгарски крал под името УласлоЛасло I, благодарение на трансилванския войвода [[Янош Хуняди]], който иска да осигури подкрепата на Полша срещу турците. След победоносните кампании на ХунядиХунияди срещу войските на султан [[Мурад II]] през [[1442]] – [[1444]] г., папата убеждава младия крал, че е дошло времето да се съкруши [[Османската империя]] и да се освободи [[Йерусалим]]. През Октомври 1443 Владислав Ягело и Хунияди събират 20-25 000 международна армия. В нея са включени 5000 власи на воеводата Влад Цепеш - Дракула, както и 500 щвейцарски стрелци *. Кръстоносците завладяват Видин и стигат чак до София. Походът обаче се забавя твърде много и през ранния ноември студ сковава София, и принуждава Ягело и Хунияди да се изтегля. На следватаследващата 1444 година ЯГело и ХуниадиХунияди потеглят на втори [[Кръстоносни походи|кръстоносен поход]]. СитауциятаСитуацията е удобна защото султана се разправя с дьозме - султана (лъже-ивайло) и прехвърля огромната част от войските си в Азия. Кръстоносците се достигат към [[Варна]], (откъдето искат с кораби да се прехвърлят в Цариград) но междувременно Мурад II успява да се справи със своя опонент във Азия. Поради несъгласуваност на действията между съюзниците венецинцитевенецианците прехвърлят османската 100 000 армия във Варна срещу 25 000 кръстоносна армия**. Тук по времето на битката ХуниадиХунияди е обграден от османци. Владислав III се впуска с неколцина рицари,за да го защити, пада с коня си в вълча яма и бива посечен. където загива в [[битка при Варна|бой с турците]] на [[10 ноември]] 1444 г. и посмъртно получава прозвището Варненчик. ХуниадиХунияди продължава опитите да освободи Балканите и след неговата смърт - до 1448 г, но те са обречени на неуспех.

Макар официално това да не се води за кръстоносен поход, ИМенно неефективностанеефективността на рицарството срещу османската лека кавалерия на пресечена терен, доказано от смъртта на Владислав Варненчик слага окончателно край на кръстоносните походи.